— Ти… току-що завърши пророчеството — заекна Рейчъл и преведе думите му: — „Клетва трябва да се спази със сетен дъх, пред портите на смъртта бди врагът“. Но откъде…
— Зная тези рими? — Джейсън се намръщи и подпря с ръце слепоочията си. — Не ми е ясно как, но знам това пророчество.
— И то на латински — вметна Дрю. — Хем красив, хем умен.
От групата на Афродита се чу кикот. Какви нещастници са тия — помисли си Пайпър. Но напрежението не спадна. Лагерният огън бушуваше с нездрава зелена светлина.
Джейсън седна смутен, но Анабет постави ръка на рамото му и му прошепна нещо успокоително. Пайпър усети, че я жилва ревност. Тя трябваше да е до него и да го успокоява…
А Рейчъл Деър все още изглеждаше леко замаяна. Тя се обърна към Хирон за съвет, но кентавърът стоеше притихнал и мрачен, като че наблюдаваше пиеса, в която не може да се намеси — трагедия, в която накрая умираха много хора.
— Е — каза Рейчъл, опитвайки да се успокои, — да, това е великото пророчество. Надявахме се, че то няма да се осъществи в близките години, но се страхувам, че в момента започва. Не мога да го докажа. Просто имам предчувствие. И както каза Дрю, случва се нещо странно. Седемте героя, които и да са те, още не са се събрали. Имам чувството, че някои от тях са тук, сред нас. Но други не са.
Лагерниците се размърдаха и започнаха да мърморят, поглеждайки нервно един към друг, докато един сънен глас не се обади:
— Тук съм! О… присъстващите ли проверявате?
— Заспивай, Кловис! — извика някой и много от присъстващите се разсмяха.
— Както и да е — продължи Рейчъл, — не знаем какво означава великото пророчество. Не знаем какви предизвикателства ще срещнат героите, но предвид факта, че първото такова пророчество предвиди войната с титаните, можем да допуснем, че второто се отнася за нещо също толкова ужасно.
— Или дори по-лошо — прошепна Хирон.
Може би не искаше да го чуят, но това се случи. Лагерният огън мигновено стана тъмночервен.
Като кладата от съня на Пайпър.
— Това, което знаем — продължи Рейчъл, — е, че първият етап вече тече. Възникнал е голям проблем и той ще се реши с изпълняването на подвиг. Хера, царицата на боговете, е пленена.
Настъпи гробно мълчание. А след това петдесет героя заговориха едновременно.
Хирон отново потропа с копито, но въпреки това Рейчъл трябваше да почака, преди отново да привлече вниманието на останалите.
Тя им разказа за инцидента на пътеката при Големия каньон и за това как Глийсън Хедж се бе пожертвал при атаката на духовете на бурята. Разкри им предупреждението на вентите, че това е само началото, както и твърдението им, че служат на някаква господарка, зарекла се да избие всички герои. Добави как Пайпър бе припаднала в хижата на Хера. Пайпър се опита да остане спокойна, дори когато видя как на задния ред Дрю имитира припадък и приятелките й започват да се хилят. Най-накрая Рейчъл им разказа за видението на Джейсън в дневната на голямата къща. Съобщението, което Хера бе изпратила на приятеля й, бе толкова сходно с полученото от Пайпър, че тя усети да я побиват тръпки. Но имаше и една разлика. Хера бе предупредила Пайпър да не я предава. Беше й казала: „Подчини му се и царят им ще се надигне и ще обрече на гибел всички ни“. Хера знаеше за заплахата на гиганта. Но защо тогава не бе предупредила Джейсън, защо не му бе разкрила, че Пайпър е агент на врага?
— Джейсън — попита Рейчъл, — спомняш ли си фамилното си име?
Той изглеждаше наполовина заспал, но поклати глава.
— Тогава ще те наричаме само Джейсън — каза Рейчъл. — Очевидно е, че Хера ти е наредила да извършиш подвиг.
Рейчъл спря, давайки шанс на Джейсън да се отрече от съдбата си. Всички го погледнаха. Усещаше се такова напрежение, че Пайпър бе сигурна, че ще припадне на негово място. Но той изглеждаше смел, решителен. Стисна зъби и кимна.
— Съгласен съм.
— Трябва да спасиш Хера, за да предотвратиш велико зло — продължи Рейчъл. — Някакъв цар се надига. Това ще стане по време на зимното слънцестоене, само след четири дни.
— Това е денят, в който боговете се съветват — каза Анабет, — дори да не знаят какво се е случило с Хера, тогава ще забележат отсъствието й. И вероятно ще се скарат, обвинявайки се взаимно за станалото. Така става обикновено.
— Освен това — каза Хирон — зимното слънцестоене е времето, в което мракът е най-гъст. Боговете се събират тогава, понеже и те като нас, смъртните, са по-силни, когато са много. На този ден те имат нужда от тази сила, тъй като тогава злата магия е най-силна. Древната магия, която е по-стара и от тях. В дни като този някои същества… се пробуждат.