Начинът, по който произнесе тези думи, бе ужасно зловещ — така се произнасяха присъди.
А не рецепти например.
— Добре де — каза Анабет, поглеждайки към кентавъра, — благодаря за оптимизма. Каквото и да става, аз съм съгласна с Рейчъл. Джейсън е избран да води екипа за този подвиг, така че…
— Защо тогава не е признат — извика някой от хижата на Арес, — щом е толкова важен…
— Признат е — прекъсна го Хирон, — и то отдавна. Джейсън, покажи им.
В началото Джейсън не го разбра. Той пристъпи неспокойно напред, а Пайпър не можа да не забележи колко добре изглеждаше с блестящата си на пламъците руса коса и черти, царствени като на римска статуя. Той погледна към Пайпър и тя му кимна окуражително, имитирайки с ръка хвърлянето на монета.
Джейсън бръкна в джоба си. Монетата му блесна във въздуха и когато я хвана в ръка, вече държеше остро копие — златно и дълго над два метра.
Другите герои ахнаха. Рейчъл и Анабет отстъпиха назад, за да избегнат острието, което изглеждаше остро като шило.
— Това не беше ли… — Анабет се поколеба. — Мислех, че имаш меч.
— Струва ми се, че се изменя — измънка Джейсън. — Монетата е същата, но си избира в какво оръжие да се превърне.
— Хей, и аз искам такова! — извика едно от хлапетата на Арес.
— Това е по-яко от електрокопието на Клариса, Леймър! — съгласи се един от братята му.
— Електрическо, а? — промърмори Джейсън, сякаш му бе хрумнало нещо. — Назад!
Анабет и Рейчъл го разбраха. Джейсън надигна копието и в небето се чу гръм. Всяко косъмче по ръцете на Пайпър настръхна. От острието на копието изригна мълния, която удари лагерния огън като артилерийски залп.
Когато пушекът се разнесе, а звъненето в ушите на Пайпър утихна, целият лагер бе замръзнал в шок, а героите, заслепени и покрити в пепел, се взираха в мястото, на което допреди малко бе горял огън. Навсякъде валеше сгурия, а на сантиметри от Кловис бе паднало горящо парче дърво.
Синът на Хипнос обаче продължаваше да спи дълбоко.
Джейсън сведе копието.
— Ъъ… съжалявам.
Хирон избърса няколко въглена от брадата си. Той направи гримаса, сякаш най-лошите му страхове са се потвърдили.
— Малко драматично наистина, но определено те разбрахме. Мисля, че вече няма съмнение кой е баща ти.
— Юпитер — веднага каза Джейсън, — тоест Зевс! Господарят на небето.
Пайпър не можа да сдържи усмивката си. Беше логично, разбира се. Най-могъщият бог бе бащата на най-великите герои от древността. Кой друг можеше да е баща на Джейсън?
Но очевидно останалите в лагера не бяха така сигурни. Настана пълен хаос, като дузини лагерници питаха едновременно различни неща, докато Анабет не вдигна ръце.
— Чакайте! — каза тя. — Как може да е син на Зевс? Ами пакта на Тримата големи да нямат смъртни деца? Как може да не сме разбрали за него по-скоро?
Хирон не отговори, но Пайпър имаше чувството, че кентавърът знае отговора. И той не бе никак хубав.
— Важното е — каза Рейчъл, — че Джейсън е тук сега. Той има да изпълни задача, което означава, че ще има нужда от свое собствено пророчество. — Тя затвори очи и от устата й потече слюнка. Двама лагерници се спуснаха към нея и я хванаха. Трети отиде в края на амфитеатъра и взе стол на три крака, който стоеше пред унищоженото огнище. Без огъня нощта изглеждаше тъмна, но в краката на Рейчъл се образува зеленикава мъгла. Когато отвори очите си, те светеха. Изумруден дим изскочи от устата й. Гласът, който долетя оттам, бе дрезгав и престарял — звукът, който би издала змия, ако говореше:
Пази се от Земята, дете на мълнията,
защото ще срещнат седемте на гигантите мъстта.
Клетката ще строшат гълъбът и наковалнята,
а гневът на Хера ще доведе смъртта.
След последната дума Рейчъл припадна, но помагачите й бяха готови и я хванаха. Те я отнесоха от огнището и я поставиха в един ъгъл да почива.
— Това нормално ли е? — попита Пайпър. Сетне усети, че е нарушила мълчанието и всички я гледат. — Имах предвид… често ли плюе зелен дим?
— Богове, колко си тъпа! — изсумтя Дрю. — Тя току-що изрече пророчество. Пророчеството за това как Джейсън ще спаси Хера! Защо просто…