— Първото нещо, което Хирон ми каза — спомни си Джейсън, — е, че би трябвало да съм мъртъв.
— Може и затова да е — каза Анабет. — Повечето герои не биха оцелели толкова дълго сами. А за дете на Зевс е в пъти по-опасно. Шансовете да навършиш петнайсет, без да откриеш лагера на нечистокръвните, е минимален. Но, както казах, случвало се е и това. Талия избяга като малка и години наред се оправяше сама. Дори гледаше мен за известно време. Може би си като нея.
Джейсън протегна ръка.
— А тези знаци?
Анабет погледна татуировката, която видимо я смущаваше.
— Орелът е символ на Зевс, това е ясно. Дванайсетте линии може би означават години, особено ако си ги правил от тригодишен. SPQR е девизът на древната римска империя: SENATUS POPULUSQUE ROMANUS — „Сенатът и народът на Рим“. Нямам идея обаче защо си ги татуирал на ръката си. Освен ако не си имал наистина строг учител по латински…
Джейсън бе сигурен, че не това е причината. Не му се струваше и вероятно да е бил сам през целия си живот. Но какво друго оставаше? Анабет се бе изразила достатъчно ясно — лагерът на нечистокръвните бе единственото безопасно място за полубоговете.
— Сънувах странен сън снощи — призна той. Звучеше му глупаво да говори за това, но Анабет не бе изненадана.
— Нормално е за полубог — отговори тя. — Какво видя?
Той й разказа за вълците, за разрушеното имение, за спиралите от камък. Докато говореше, Анабет започна да крачи напред-назад, ставайки все по-нервна и по-нервна.
— И не помниш къде се намира тази къща? — попита го тя.
Джейсън поклати глава.
— Но съм сигурен, че съм я виждал и преди.
— Секвои — замисли се тя. — Това звучи като Северна Калифорния. Що се отнася до вълчицата… изучавала съм богини, духове и чудовища през целия си живот. Никога не съм чувала за тази Лупа.
— Тя нарече врага „тя“. Помислих, че говори за Хера, но…
— Не вярвам на Хера, но не смятам, че тя е проблемът. А и това, което излиза от земята… — Лицето на Анабет потъмня. — Ще трябва да го спреш.
— Ти знаеш какво е, нали? — попита той. — Или поне предполагаш. Видях лицето ти край огъня снощи. Погледна към Хирон, сякаш си се сетила за нещо, но не искаш да ни плашиш.
Анабет се поколеба.
— Джейсън, проблемът при пророчествата е… колкото повече знаеш, толкова повече се мъчиш да ги промениш, а това може да има катастрофални последици. Хирон смята, че е по-добре да следваш собствения си път, да откриваш нещата сам, когато трябва. Ако той ми беше разказал всичко преди първото ми приключение с Пърси… трябва да призная, че надали щях да се справя. А при твоята мисия нещата вероятно са още по-сложни.
— Толкова ли е лошо положението?
— Не и ако успееш. Поне така се надявам.
— Но аз дори не знам откъде да започна! Какво се очаква да направя?
— Следвай чудовищата — предложи Анабет.
Джейсън се замисли върху това. Духът на бурята, който ги бе нападнал при Големия каньон, бе казал, че господарката му го вика. Ако Джейсън успееше да проследи слугите, може би щеше да открие кой ги контролира. А това, от своя страна, щеше да го отведе до затвора на Хера.
— Хубаво — каза той, — а как да намеря духовете на бурята?
— Ако бях на твое място, бих попитала някой бог на вятъра — отговори Анабет. — Еол е господарят на всички ветрове, но той е леко… непредвидим. Никой не може да го открие, освен ако той сам не поиска. Бих опитала да намеря някой от сезонните богове, които работят за него. Най-близкият, този, който най-често общува с героите, е Борей, повелителят на Северния вятър.
— И как да го намеря? В Google?
— Не е толкова трудно — успокои го Анабет. — Подобно на останалите богове и той се е установил в Северна Америка. И, естествено, е избрал най-северното местенце.
— Мейн? — предположи Джейсън.
— Още по на север.
Джейсън се опита да си представи карта. Какво имаше на север от Мейн? Най-старата колония на север…
— Канада — сети се той, — Квебек!
Анабет се усмихна.
— Надявам се, че владееш френски.
Джейсън се развълнува. Квебек! Сега поне имаше цел. Намери повелителя на Северния вятър, проследи духовете на бурята, разбери за кого работят и къде е разрушената къща. Освободи Хера.