Веднага щом се събуди, Пайпър грабна най-близкото огледало. В хижата на Афродита имаше много огледала.
Седна на леглото, погледна отражението си и изпъшка.
Още си беше красива.
Миналата нощ, след събирането около лагерния огън, бе опитала всичко. Разроши косата си, изми грима си, опита да зачерви очите си… Но нищо не помагаше. Вълшебният грим се появяваше отново. Очите й нито кървясваха, нито подпухваха.
Щеше й се поне да смени дрехите си, но нямаше с какво. Другите деца на Афродита й предложиха още по-модни и абсурдни рокли от нейната. Обзалагаше се, че междувременно тайно се смееха зад гърба й.
И сега, след поредния изпълнен с кошмари сън, пак нямаше никаква промяна. Сутрин Пайпър обикновено приличаше на зомби, но този път косата й бе сресана като на топмодел, а кожата й бе съвършена. Дори ужасната пъпка, която носеше на носа й от толкова много време, че й бе измислила име — Боб, — вече бе изчезнала.
Тя изръмжа от безсилие и разроши с ръце косата си. Напразно. Прическата й отново се нареди сама. Приличаше на чероки Барби.
От другия край на хижата Дрю извика:
— Няма да се махне, миличка — гласът и бе пълен с фалшиво съчувствие, — благословията на мама ще трае поне още един ден. Ако имаш късмет, цяла седмица.
Пайпър скръцна със зъби.
— Седмица!?
Другите деца на Афродита — дузина момичета и пет момчета — се захилиха на неудобството й. Пайпър знаеше, че трябва да остане спокойна, да не им позволява да й играят по нервите. И преди бе срещала глупави хлапета, които се имаха за велики. Но този път беше различно. Това бяха нейните братя и сестри, дори да нямаше нищо общо с тях. И как изобщо Афродита имаше толкова много деца на една и съща възраст… както и да е. Не искаше да знае.
— Спокойно, миличка. — Дрю начерви устните си с ярко червило. — Смяташ, че не ти е тук мястото? Е, и ние мислим така. Нали, Мичъл?
Едно от момчетата потрепери.
— Да, да. Разбира се!
— Мхммм. — Дрю постави спирала на миглите си. Всички я гледаха, без да смеят да отговорят. — Така или иначе, хора, до закуската остават петнайсет минути, а хижата няма да се почисти сама. Мичъл, мисля, че вече си си научил урока, нали, сладурче? Така че днес тази работа е за теб. Можеш да покажеш на Пайпър как се прави. Не знам защо, но имам чувството, че тя скоро ще поеме тази работа. Стига, разбира се, да извърши своя подвиг и да остане жива след това. Хайде, време е за работа! Аз отивам в банята!
Всички се щураха насам-натам, оправяйки леглата и гладейки дрехите, а Дрю взе гримовете, гребена и боята си за коса и се насочи с маршова стъпка към банята.
Някой вътре изпищя и след малко едно единайсетгодишно момиченце бе изхвърлено от банята, завито с кърпи и все още с шампоан на главата.
Вратата се затръшна и момиченцето се разплака. Две от по-големите деца го успокоиха и избърсаха косата му.
— Стига бе — каза Пайпър по-скоро на себе си, — как оставяте Дрю да се отнася така с вас?
Няколко деца погледнаха Пайпър нервно, сякаш бяха готови да се съгласят с нея, но не казаха нищо.
Лагерниците продължиха да работят, макар Пайпър да не виждаше голяма нужда от почистване. Хижата приличаше на куклена къща в реален размер с розови стени и бели прозорци. Синьозелените завеси бяха дантелени и, разбира се, си подхождаха с чаршафите и завивките на леглата.
Спалното отделение на момчетата бе отделено със завеса, но и тяхната част от хижата бе точно толкова подредена и спретната, колкото и тази на момичетата.
А това вече си беше направо неестествено.
Всяко от децата имаше дървено сандъче до леглото си, върху което бе написано името му. Пайпър предположи, че вътре всички дрехи са подредени внимателно и по цветове. Единствената следа от индивидуализъм бе начинът, по който лагерниците украсяваха мястото до леглото си. Всички бяха налепили снимки на знаменитостите, които смятаха за готини. Някои имаха и снимки на близките си, но рядко. Повечето бяха на актьори или певци.
Пайпър горещо се надяваше да не види Плаката. Филмът бе излязъл преди почти година и вече трябваше да е забравен, а старите реклами да са подменени с нови. Но къде ти такъв късмет. Забеляза го на стената на нечий гардероб, в центъра на колаж от популярни звезди.
Заглавието бе в пурпурночервено — „Царят на Спарта“. Под него се виждаше звездата на филма — релефен мъжага, облечен само с гръцка бойна поличка и алено наметало, стиснал меч в ръка.