Татко й.
Изглеждаше намацан с олио, а късата му черна коса блестеше. Капчици пот се стичаха по смръщеното му лице, а тъжните тъмни очи гледаха към камерата, казвайки сякаш: „Ще избия мъжете ви и ще отвлека жените ви. Муахахахах!“.
Това несъмнено беше най-тъпият филмов плакат на всички времена. Когато го видяха, Пайпър и баща й паднаха от смях.
А после филмът направи приход от един милиард долара и вече не беше смешно. Постерът се появи навсякъде. Пайпър го виждаше на училище, на улицата, в интернет. Превърна се в Плаката — най-унизителното нещо в живота й.
Тя се извърна, за да не помисли някой, че го гледа. Може би, когато всички отидеха на закуска, тя щеше да успее да го скъса незабелязано от останалите.
Опита се да изглежда заета, но всъщност нямаше багаж за стягане. Оправи леглото си, а докато го правеше, установи, че най-горната завивка е тази, която Джейсън бе увил около раменете й снощи. Тя я взе и я докосна до лицето си. За съжаление миришеше на пушек, не на Джейсън. Снощи той бе единственият човек, който се бе държал добре с нея, сякаш го бе грижа как се чувства тя, вместо да я сваля заради тъпите й дрехи. Толкова й се искаше да го целуне, но той изглеждаше почти изплашен от нея. Не можеше да го упрекне. Блестеше в розово.
— Извинявай — чу глас откъм краката си. Момчето, което чистеше боклука, Мичъл, пълзеше на четири крака и събираше опаковки от шоколадчета и смачкани бележки изпод леглата. Явно децата на Афродита все пак не бяха стопроцентови маниаци на тема чистота и ред.
Тя се отмести от пътя му.
— Как успя да ядосаш Дрю толкова?
Той погледна към вратата на банята, за да се увери, че тя все още е затворена.
— Снощи, когато бе призната, казах, че може пък да не излезеш толкова лоша.
Това не беше голям комплимент, но Пайпър бе смаяна. Дете на Афродита се бе опитало да я защити?
— Благодаря — успя да отвърне тя.
Мичъл сви рамене.
— Моля. Виж докъде се докарах с това. Но все пак, добре дошла в хижа десет.
Момиче с вързана на опашки коса и тиранти дойде с няколко дрехи в ръцете си. Огледа се тревожно, сякаш носеше ядрени отпадъци.
— Донесох ти тези — прошепна тя.
— Пайпър, запознай се с Лейси — обади се Мичъл, докато все още пълзеше по пода.
— Здрасти — каза момичето все така шепнешком, — можеш да се преобличаш. Благословията на мама няма да те спре. Тук има раница с малко храна, нектар и амброзия за спешни случаи, едни дънки, няколко ризи и топло яке. Ботушите може да са ти малки, но все пак намерихме нещо. Късмет по време на мисията!
Лейси тръшна нещата на леглото й и понечи да избяга, но Пайпър я хвана за ръката.
— Ей, остави ме поне да ти благодаря.
Момичето изглеждаше така, сякаш всеки момент ще получи инфаркт.
— Ами…
— Дрю може да разбере — обясни Мичъл.
— И ще трябва да нося обувките на срама! — преглътна тежко Лейси.
— Обувките на какво? — попита Пайпър.
Лейси и Мичъл посочиха към черната лавица в края на стаята, която напомняше на олтар. Върху нея имаше чифт отвратителни ортопедични обувки — яркобели и с дебели подметки.
— Веднъж ме накара да ги нося цяла седмица — проплака Лейси. — Не си отиват с нищо!
— А има и по-лоши наказания — предупреди я Мичъл. — Дрю може да очарова с гласа си. Малко от децата на Афродита имат тази сила, но ако реши, може да те накара да направиш нещо наистина унизително. Пайпър, ти си първият човек от много време насам, който може да й устои.
— Да очарова с гласа си ли? — Пайпър си спомни как предишната нощ тълпата край лагерния огън се бе люшкала между нейното мнение и това на Дрю.
— Като да накара някой да направи нещо? Или да ти даде нещо? Кола например?
— Не й давай идеи! — ахна Лейси.
— Но да — допълни Мичъл, — може да направи и това.
— Затова ли е водач? — попита Пайпър. — Убедила е всички ви?
Мичъл намери една мазна дъвка под леглото на Пайпър.
— Не. Наследи поста след като Силена Берегард загина във войната. Дрю бе втора по старшинство. Най-големият лагерник автоматично заема поста, освен ако някой друг е прекарал повече години в лагера или е извършил повече подвизи. Тогава може да се проведе дуел за надмощие, но това рядко се случва. Така или иначе, от август насам командва Дрю. И тя реши да направи някои промени във функционирането на хижата.