— Точно така! — появи се внезапно Дрю и се подпря на леглото. Лейси изпищя като морско свинче и се опита да побегне, но Дрю я хвана. Сетне погледна към Мичъл.
— Мисля, че пропусна малко боклук, миличък. По-добре мини пак.
Пайпър погледна към банята и видя, че Дрю е изсипала всичко от коша за боклук — в който имаше някои наистина отвратителни неща — по целия под.
Мичъл се отпусна на колене. Погледна Дрю така, сякаш обмисляше да я нападне (което Пайпър би платила да види), но накрая само процеди през зъби:
— Хубаво.
Дрю се усмихна студено.
— Виждаш ли, Пайпър, скъпа, ние сме една чудесна хижа. Едно щастливо семейство. Силена Берегард… искам да ти споделя нещо за нея. Тя тайно предаваше информация на Кронос по време на войната с титаните. Помагаше на врага.
Дрю продължаваше да се усмихва с розовия си грим, перфектната прическа и ухаещия на индийско орехче парфюм. Приличаше на популярно момиче от коя да е гимназия. Но очите й бяха студени като стомана. Пайпър имаше чувството, че Дрю вижда направо в душата й. Че може да разкрие всичките й тайни.
„Помагаше на врага.“
— Разбира се, никой от другите лагерници не говори за това — Дрю й намигна съучастнически. — Правят се, че Силена е била голяма героиня.
— Тя се жертва, за да поправи грешката си — изръмжа Мичъл, — тя е героиня.
— Мхммм — съгласи се престорено Дрю, — и утре ще чистиш боклука, Мичъл. Но както и да е. Въпросът е, че Силена нямаше представа за какво е тази хижа. Ние събираме сладурите в лагера. А после ги разделяме и почваме наново. Толкова е забавно! Нямаме никакво отношение към всичките войни и подвизи. Аз не съм извършвала подвиг и нямам желание да го правя. Това си е чиста загуба на време.
Лейси нервно вдигна ръка.
— Но снощи искаше да отидеш…
Дрю я погледна и Лейси млъкна.
— Но най-вече — продължи Дрю — нямаме нужда от предателски имидж, нали, Пайпър?
Пайпър се опита да отговори, но не можа. Нямаше начин Дрю да знае за сънищата й.
Нали?
— Жалко е, че няма да си наоколо — въздъхна Дрю, — но ако все пак оцелееш след малкото си приключенийце, не бой се — все ще ти намерим някого. Може би някой говежди син на Хефест. Или пък Кловис? Той е покъртително уродлив.
Дрю я погледна със смесица от жал и презрение.
— Да си призная, не мислех, че е възможно Афродита да има грозно дете, но… кой е баща ти, миличка? Някой мутант или…
— Тристан Маклийн — сряза я Пайпър.
В мига, в който го каза, се намрази. Никога, никога не се бе хвалила с известния си баща. Но Дрю я бе изкарала от равновесие.
— Баща ми е Тристан Маклийн.
В хижата се възцари пълно мълчание, а Пайпър се засрами от себе си. Всички се обърнаха и погледнаха към Плаката, на който баща й показваше мускулите си на целия свят.
— О, боже! — изпищяха половината момичета в един глас.
— Яко! — обади се едно от тях. — Той закла един тип с меча си в оня филм, нали?
— Толкова е готин… за възрастта си де — започна едно момиче, след което поаленя. — Извинявам се. Той все пак е твой баща. Това е толкова странно!
— Много — съгласи се Пайпър.
— Може ли да ми уредиш автограф? — попита друго момиче.
Пайпър се насили да се усмихне. Ако той оцелее… — помисли си.
— Няма проблем — насили се да каже.
Момичето изпищя и още хлапета се втурнаха към нея, задавайки един милион въпроса едновременно.
— Била ли си на снимките?
— В имение ли живееш?
— Обядваш ли с готини звезди от Холивуд?
— Минала ли си ритуала си?
Последното шокира Пайпър.
— Какъв ритуал? — попита тя.
Момчетата и момичетата се разхилиха и започнаха да се сръчкват.
— Ритуалът, през който минава всяко дете на Афродита — обясни някой. — Караш някой да се влюби в теб. А после късаш с него. Направиш ли това, си достоен да се наречеш дете на Афродита.
Пайпър погледна останалите смаяна, надявайки се да се шегуват.
— Да разбиеш сърцето на някого нарочно? Но това е отвратително!
Другите бяха объркани.
— Защо? — попита едно момче.
— О, боже! — изписка пък момиче. — Сигурно Афродита е разбила сърцето на баща ти и след това той не се е влюбвал повече! Но това е толкова романтично! Когато минеш ритуала си, ще бъдеш досущ като мама!