— Забравете! — извика Пайпър малко по-високо, отколкото искаше. Другите деца отстъпиха. — Няма да разбивам ничие сърце заради тъпия ви ритуал.
Това позволи на Дрю отново да поеме контрол над ситуацията.
— Ето пак — намеси се тя. — Силена каза същото. Тя наруши традицията, влюби се в онзи Бекендорф и си остана влюбена в него. Мен ако питате, затова нещата свършиха зле за нея!
— Не е вярно! — възмути се Ласи, но Дрю я изгледа така ледено, че другото момиче се скри сред останалите.
— Няма значение — продължи Дрю. — Така или иначе, Пайпър, ти не би могла да разбиеш ничие сърце, тъй като, миличка, все пак трябва първо някой да се влюби в теб! И престани с тия глупости за Тристан Маклийн. Ужасно е незряло да се преструваш, че имаш богат баща.
Няколко от децата замигаха притеснено.
— Ти смяташ, че той не й е баща? — попита тъпо някой.
Дрю погледна към тавана.
— Моля ви, не ме занимавайте с глупости. Време е за закуска, а Пайпър я чака мисия. Така че нека си опакова боклуците и да се разкара оттук!
Дрю започна да раздава заповеди наляво и надясно. Наричаше всички „скъпи“ и „скъпа“, „миличък“ и „миличка“, но тонът й ясно подсказваше, че очаква безпрекословно подчинение.
Мичъл и Лейси помогнаха на Пайпър да опакова багажа си. Те дори пазеха банята, докато Пайпър влезе вътре да се преоблече. Дрехите за щастие не бяха модни — износени дънки, тениска, удобно зимно палто и ботуши за катерене, които й станаха като по мярка. Тя закачи Каторпсис на колана си.
Когато излезе от банята, Пайпър се чувстваше почти нормална. Другите лагерници стояха като войници до леглата си, докато Дрю правеше проверка. Пайпър се обърна към Мичъл и Лейси и прошепна: „Благодаря“. Мичъл кимна мрачно, а Лейси почти се усмихна. Пайпър се съмняваше, че Дрю някога благодари за нещо. Забеляза и че плакатът на „Царя на Спарта“ вече е на боклука — по заповед на Дрю, несъмнено. Макар Пайпър да искаше да направи същото, усети как в нея се надига сляпа ярост.
Когато я забеляза, Дрю изръкопляска престорено.
— Браво, сладурче! Облечена си отново в дрехите си на дивачка. А сега се махай! Не те искам на закуска с нас! Късмет с там каквото имаш да правиш! Чао!
Пайпър нарами раницата си. Усещаше погледите на всички, докато вървеше към вратата. Можеше просто да излезе и да забрави станалото. Това щеше да е най-лесно. Какво я бе грижа за тези глупави деца?
Само дето някои от тях се бяха опитали да й помогнат. Някои от тях дори се бяха изправили срещу Дрю. Заради нея.
Тя се обърна към вратата.
— Хора, знаете ли, не е задължително да й слугувате на тая.
Другите деца се размърдаха. Неколцина погледнаха към Дрю, която бе онемяла.
— Мм — обади се някой, — тя е нашият водач.
— Тя е тиранин — поправи го Пайпър. — Можете да мислите и сами. Афродита е много повече от това, което ви показва Дрю.
— Повече от това — повтори едно дете като в транс.
— Можем да мислим сами — промърмори друг.
— Хора! — излая Дрю. — Не бъдете толкова глупави! Тя ви очарова с гласа си!
— Не — каза Пайпър, — казвам истината.
Или поне така се надяваше. Нямаше идея как точно става тоя номер с очароването, но не усещаше да прилага някакви суперсили в момента. Не искаше да печели спора, като мами хората. Това щеше да я направи същата като Дрю. Пайпър просто вярваше в това, което казваше. Освен това беше сигурна, че очароването й няма да проработи върху някой със същите способности.
Някой като Дрю.
— Може и да имаш известна сила, госпожице филмова звезда — просъска Дрю, — но не знаеш нищо за Афродита. Защо не разкажеш на всички за великите си идеи? За това какво всъщност е тази хижа? Хайде, разкажи им. Тогава може и аз да им разкажа едно-две неща за теб!
Пайпър се опита да отговори, но гневът й се превърна в паника. Тя бе предател, работеше за врага досущ като Силена Берегард. Предател в хижата на Афродита. Дали Дрю знаеше това или блъфираше? Самоувереността й започна да се разпада под погледа на другото момиче.
— Не и това — успя само да каже. — Афродита не е това, на което ги учиш ти.
Сетне се обърна и си излезе, преди другите да видят как се изчервява.
Зад нея Дрю избухна в кикот.
— Не била това? Чухте ли я само? Тя няма и представа какво говори.
Пайпър си обеща, че няма да се върне в тази хижа.
Никога.