— И още как — отговори тя.
Летенето с дракона бе най-невероятното изживяване в живота на Пайпър. Нависоко въздухът бе леденостуден, но металната повърхност на автоматона бе толкова нагрята, че все едно тримата летяха в предпазен мехур. На това се казва стабилна електрическа възглавница! Освен това извивките по гърба на дракона бяха конструирани като високотехнологични седалки и бяха изключително удобни. Лио им показа как да стъпват по бронята като в юзди и да използват кожените колани, хитроумно скрити под люспите. Стояха в един ред — най-отпред бе Лио, следван от Пайпър и накрая Джейсън. Пайпър долавяше присъствието на Джейсън зад себе си. Щеше и се той да я прегърне през кръста.
Той обаче не го направи.
Лио използваше юздите, за да насочва дракона в небето, сякаш го бе правил цял живот. Металните криле работеха перфектно и скоро брегът на Лонг Айлънд бе само мъглява линия зад тях. Те прелетяха над Кънектикът и се издигнаха в сивите зимни облаци.
Лио им се ухили през рамо.
— Яко, а?
— Какво ще стане, ако ни забележат? — попита Пайпър.
— Мъглата ще се погрижи за това — обясни Джейсън. — Тя пречи на смъртните да виждат магията. Ако ни забележат, ще ни помислят за малък самолет или нещо подобно.
Пайпър погледна през рамо.
— Ти сигурен ли си в това, което говориш?
— Не — призна той. Тогава Пайпър го видя да стиска снимка, на която имаше тъмнокосо момиче.
Тя погледна Джейсън учудено, но той се изчерви и прибра снимката в джоба си.
— Добре напредваме. До довечера ще сме там.
Пайпър се зачуди кое ли е момичето от снимката, но не искаше да пита. Ако Джейсън не искаше да й сподели тази информация, това не бе добър знак. Дали не си бе спомнил нещо от предишния си живот? Дали това не бе истинското му гадже?
Стига! — смъмри се тя. — Само се измъчваш.
Затова попита нещо по-безобидно.
— Къде отиваме?
— Да намерим бога на Северния вятър — отговори Джейсън — и да хванем едни духове на бурята.
Много безобидно наистина.
XVII. Лио
Лио бе в еуфория.
Изражението на останалите, когато бе влетял в лагера на гърба на дракона, беше направо безценно! Имаше чувството, че братята и сестрите му от хижата на Хефест ще го разцелуват.
А Фестус също се бе държал страхотно. Не бе опожарил нито една от хижите, нито пък бе ял сатири. Е, от ухото му капеше малко… добре де, много масло. Но Лио щеше да оправи това.
Нямаше възможност да разкаже на останалите за бункер девет или за дизайна на летящия кораб. Трябваше му обаче малко време да помисли върху това. Щеше да им каже, когато се върнеше.
Ако се върнеш — напомни си той.
Нее, щеше да се върне. Беше си намерил магически колан от бункера, както и много ценни неща, които сега лежаха на сигурно място в раницата му. А и имаше на своя страна могъщ огнедишащ дракон, който пръскаше машинно масло от ушите си. Какво можеше да се обърка?
Основният диск, например — напомни му отново лошата му страна. — И тогава драконът Щастливко ще те схруска за закуска.
Всъщност Фестус не беше толкова добре поправен, както бе представил нещата в лагера Лио. Беше му закачил криле, но не бе намерил резервен драконски мозък в бункера. Трябваше да се има предвид обаче, че имаха срок, в който да се вместят — трите дена до слънцестоенето. Бързината бе от първостепенна важност. А и Лио бе почистил диска доста добре. Веригите му си бяха наред. Повечето. Драконът просто трябваше да издържи…
Лошата му страна се обади отново: — Да, но какво ще стане, ако…
— Стига! — извика на глас Лио.
— Какво? — попита Пайпър.
— Нищо — отвърна той. — Нощта беше дълга. Мисля, че имам халюцинации. Много е яко.
Тъй като седеше най-отпред, Лио не можеше да види лицата на приятелите си, но от мълчанието им предположи, че не са особено доволни от факта, че драконовият им ездач е недоспал и халюцинира.
— Майтапя се! — Лио прецени, че е време да смени темата. — Кажи сега, братле, какъв е планът? Каза, че ще ловим някакъв вятър, нали?
Докато летяха над Нова Англия, Джейсън изложи своята стратегия. Първо щяха да намерят някакъв тип на име Борей, който щеше да им предостави ценна информация…
— И се казва Борей? — попита Лио. — Той да не е бог на борбата?