Единият беше огромен като бивол, носеше яркочервено хокейно яке, торбесто долнище на анцуг и кожени спортни обувки. Очевидно бе преживял десетки битки, тъй като очите му бяха насинени, а когато оголеше зъби, се виждаше, че доста от тях липсват.
Другият приличаше на рок звезда от осемдесетте години — от тези, които майката на Лио харесваше толкова. Леденобялата му коса беше къса отпред и дълга отзад и отстрани, обувките му бяха заострени, панталоните — прекалено тесни, а на всичкото отгоре носеше и безвкусна копринена тениска, горните три копчета на която бяха разкопчани. Може би си мислеше, че прилича на бог на рока и любовта едновременно, но едва ли тежеше повече от четирийсет кила, а беше и пъпчасал.
Ангелите спряха пред дракона и надигнаха мечовете си. Огромният тип изръмжа:
— Не може да минете.
— Моля? — попита Лио.
— Нямате разрешение — обясни богът на рока и любовта. Когато си отвори устата, стана ясно, че освен пъпките той има и кошмарен френски акцент, за който Лио бе сигурен, че е фалшив. — Тук полетите са забранени.
— Да ги смажем! — ухили се огромният с беззъбата си усмивка.
Драконът започна да бълва пара, готов да се защити. Джейсън призова златния си меч, но Лио извика:
— Чакайте! Нека се държим възпитано, момчета. Не може ли поне да разберем кой ще има честта да ни смаже?
— Аз съм Кал! — изръмжа онзи, който приличаше на бивол. Каза го с голяма гордост, все едно му е отнело страшно много време да наизусти тази фраза.
— Това е съкратено от Калаид — обясни другият. — За нещастие моят брат не може да произнася думи с повече от две срички…
— Пица! Хокей! Мачкай! — опита Кал.
— В това число собственото си име — довърши богът на любовта и безвкусната рок музика.
— Аз съм Кал — повтори Кал. — А това е Зет! Моят брат!
— Човече — каза Лио, — това са цели три изречения! Поздравления!
Кал изръмжа, видимо доволен от себе си.
— Глупак! — скастри го брат му. — Те ти се подиграват. Но това няма значение. Аз съм Зет и това е съкратено от Зет. Дамата тук… — той намигна на Пайпър, но жестът му напомни повече на нервен тик — тя може да ме нарича както си иска. Може би ще дойде да вечеря с един известен полубог, преди да ви унищожим?
Пайпър направи звук като да повърне.
— Това е отвратително.
— Няма проблем — вдигна вежди Зет. Бореадите сме много романтични хора.
— Бореади? — намеси се Джейсън. — Синовете на Борей?
— Значи си чувал за нас! — Зет изглеждаше невероятно доволен. — Ние сме пазителите на своя баща. И както сигурно се досещаш, не можем да допуснем разни хора да хвърчат насам-натам със скърцащи дракони и да плашат глупавите смъртни.
Той посочи надолу и Лио видя, че смъртните наистина забелязват нещо нередно. Някои от тях сочеха нагоре — не притеснено, поне още не — повече с раздразнение и объркване, сякаш драконът бе хеликоптер, прелитащ твърде ниско.
— Затова, освен ако не става дума за спешен случай — каза Зет, отмятайки кичур коса от пъпчасалото си лице, — ще трябва да ви убием. Болезнено.
— Мачкай! — съгласи се Кал с повече ентусиазъм, отколкото Лио намираше за симпатично.
— Чакайте! — прекъсна ги Пайпър. — Това е спешен случай.
— Ееее! — Кал бе толкова разочарован, че на Лио почти му стана жал за него.
Зет погледна Пайпър. Направо я зяпна всъщност.
— Защо хубавото момиче смята, че става дума за спешен случай?
— Трябва да се видим с Борей. Много е спешно. Моля ви! — тя се насили да се усмихне. Лио сметна, че това вероятно я убива, но тя все пак имаше благословията на Афродита и изглеждаше страхотно. А и в гласа й имаше нещо. Лио почувства, че вярва на всяка нейна дума. Дори Джейсън кимаше, абсолютно убеден в правотата й.
Зет опъна копринената си тениска, вероятно проверявайки дали още е разкопчана.
— Ъъъ… не бих искал да разочаровам едно толкова красиво момиче, но виждаш ли, моята сестра ще предизвика лавина, ако ви позволим…
— Освен това драконът ни е дефектен! — добави Пайпър. — Може да катастрофира всеки момент!