— Син на Зевс, който е любимец на Хера? За всяко нещо си има пръв път, предполагам. Разкажи ни историята си.
Джейсън беше дотук. Не бе очаквал да получи шанс да говори и когато това най-после стана, не знаеше какво да каже.
Пайпър го спаси.
— Ваше Величество — тя се поклони отново, невероятно елегантно предвид факта, че животът им висеше на косъм. После разказа на Борей цялата им история, и то много по-добре, отколкото Джейсън би могъл.
— Ние молим за напътствия — заключи Пайпър. — Тези духове на бурята ни нападнаха по заръка на някаква зла господарка. Ако ги намерим, ще открием и Хера.
Царят погали висулките на брадата си. През прозорците се виждаше, че е паднала нощ, а единствената светлина идваше от Северното сияние на тавана, което озаряваше помещението в червено и синьо.
— Знам за тези духове на бурята — каза най-после Борей. — Знам къде ги държат и знам кого са пленили.
— Тренера Хедж? — предположи Джейсън. — За него ли говорите? Нима той е жив?
— Засега — отклони темата Борей, — но за онази, която контролира духовете… ще бъде лудост да й се противопоставите. По-добре си останете тук като замръзнали статуи.
— Хера е в беда — каза Джейсън. — След три дни тя ще бъде… не знам. Погълната, унищожена, нещо такова. И някакъв гигант ще се надигне.
— Да — съгласи се Борей. Може би въображението му играеше номера, но на Джейсън се стори, че той поглежда гневно към Хиона.
— Много отвратителни създания се надигат. Дори собствените ми деца крият тайни от мен. Пробуждането на чудовищата започна с Кронос и твоя баща Зевс наивно повярва, че ще приключи със загубата на титаните. Но каквото се случи преди, ще се повтори. Последната битка предстои, а онзи, който се надига от земните недра, е много по-опасен от който и да е било титан. Духовете на бурята са само началото. Земята ще роди невиждани ужаси. Когато зверовете напуснат Тартара, а душите на умрелите се изплъзнат от контрола на Хадес, Олимп ще затрепери.
Джейсън не беше сигурен какво означава всичко това, но не му хареса начина, по който Хиона се усмихваше — сякаш това бе нейната представа за добро изкарване.
— Значи ще ни помогнете? — попита Джейсън царя.
Борей изсумтя.
— Не съм казвал подобно нещо.
— Моля ви, Ваше Величество — каза Пайпър.
Всички погледи се насочиха към нея. Вероятно бе изплашена до мозъка на костите си, но изглеждаше красива и уверена и това нямаше нищо общо с благословията на Афродита. Бе отново себе си — с обикновени дрехи, с разпиляна коса, без грим.
— Кажете ни къде са духовете на бурята и ние ще ги пленим и доставим на господаря Еол. Така той ще е доволен от вас. Ще прости на героите. А и ще спасим Глийсън Хедж. Всички ще са доволни.
— Тя е хубава — измънка Зет, — ъъъ, исках да кажа права.
— Не я слушай, тате — излая обаче Хиона, — тя е дъщеря на Афродита и има наглостта да се опитва да очарова един бог с медения си гласец. Замрази я сега!
Борей се замисли над това. Джейсън бръкна в джоба си, готов да извади златната монета. Ако нещата се объркаха, щеше да се наложи да действа бързо.
Борей обаче забеляза помръдването му.
— Какво има на ръката ти, геройче?
Без Джейсън да разбере, ръкавът му се бе дръпнал, разкривайки част от татуировката. Той показа с нежелание белезите си на Борей.
Очите на бога се разшириха. Хиона изсъска и отстъпи назад.
Тогава Борей направи нещо неочаквано. Той се засмя така гръмко, че от тавана падна една висулка, която се разби до трона му. Образът на бога се промени. Брадата му изчезна. Той стана по-висок и по-слаб, а дрехите му се превърнаха в римска пурпурна тога. На главата му се появи замръзнал лавров венец, а на кръста му увисна гладиус — римски меч, почти същия като този на Джейсън.
— Аквилон — каза Джейсън, макар че нямаше представа откъде знае римското име на бога.
Божеството наклони глава.
— Сега ме позна, нали? И все пак твърдиш, че си от лагера на нечистокръвните?
Джейсън размърда крака.
— Ъ… да, Ваше Величество.
— И Хера те е изпратила там? — очите на зимния бог се изпълниха със злорадство. — Сега разбирам. Тя играе опасна игра. Смела, но опасна. Нищо чудно, че Олимп е затворен. Сигурно всички там треперят от риска, който е поела.
— Джейсън — нервно попита Пайпър, — защо Борей смени вида си? Тогата, венецът…