— Това е римският му образ — отговори Джейсън. — Но нямам представа какво става.
Божеството се изсмя.
— Да, сигурен съм, че нямаш. Това ще бъде интересно.
— Това означава ли, че ще ни пуснеш? — попита Пайпър.
— Скъпа моя — каза Борей, — няма причина да ви убивам. Ако планът на Хера пропадне, в което съм почти сигурен, вие сами ще се избиете. Еол няма да има повод да се притеснява от героите повече.
На Джейсън се стори, че усеща ледените пръсти на Хиона по врата си, но този път не беше тя — просто го полазиха тръпки от думите на Борей. Чувството, което бе измъчвало Джейсън в лагера на нечистокръвните, че нещо не е наред, думите на Хирон, че появята му е катастрофа… Борей знаеше какво значи всичко това.
— Предполагам, няма да ми обясниш? — попита Джейсън.
— Не, разбира се! Не бих посмял да се меся в плановете на Хера. Неслучайно е откраднала паметта ти. — Борей отново се изсмя, видимо във възторг от идеята, че героите ще се избият помежду си. — Знаеш ли, аз имам репутацията на доброжелателен бог на вятъра. За разлика от събратята си аз съм се влюбвал в смъртни. Дори децата ми Зет и Калаид някога бяха само полубогове…
— Ето защо са идиоти — изръмжа Хиона.
— Стига! — излая Зет в отговор. — Само защото си чистокръвна богиня…
— Замръзнете и двамата — нареди Борей. Думите му очевидно имаха голяма тежест, тъй като и двете му деца замръзнаха напълно.
— Та, както казвах — продължи повелителят на Северния вятър, — аз се ползвам с добро име и въпреки това другите богове ме изолират. Стоя си тук, на края на цивилизацията, и скучая. Дори глупавият Нот, господар на безполезния Южен вятър, си има страхотно шоу в Канкун. А за мен какво остава? Идиотският зимен фестивал, в който голи квебекчани се търкалят в снега!
— На мен зимният фестивал си ми харесва — промърмори Зет.
— Искам да кажа — прекъсна го гневно Борей, — че сега имам шанс да заема ключова позиция. Да, ще ви пусна да продължите по пътя си. Дори ще ви кажа къде да намерите духовете на бурята. В Чикаго…
— Татко! — възрази Хиона, но Борей не обърна внимание на дъщеря си.
— Ако успеете да плените тези ветрове, ще си спечелите аудиенция в двора на Еол. Та, ако по някакво чудо се справите с тази задача, непременно му кажете, че е станало по моя заръка.
— Добре, разбира се — съгласи се Джейсън, — значи в Чикаго ще намерим дамата, която контролира ветровете? Тази, която е пленила Хера?
— Ах — ухили се Борей, — опасявам се, че това са два въпроса, сине на Юпитер.
На Юпитер, отбеляза си Джейсън наум. Преди го наричаше син на Зевс.
— Тази, която контролира ветровете — продължи Борей, — наистина е в Чикаго. Но тя е само една слугиня, макар шансът да ви унищожи е голям. Ако все пак я надхитрите и заловите ветровете, ще може да отидете при Еол. Само той знае тайните на въздуха по цялата земя. Всички тайни накрая стигат до него. Ако някой може да ви каже къде е пленена Хера, това е той. А относно това кой ще ви очаква при клетката й… ако настоявате да ви кажа кой е, сами ме молите да ви замразя.
— Татко — възрази Хиона, — не можеш просто да ги оставиш…
— Мога да правя каквото си поискам — пресече я той с леден глас. — Аз съм господарят тук, нали така, дъще?
Начинът, по който Борей погледна дъщеря си, подсказа, че двамата отдавна се карат за нещо. Очите на Хиона блеснаха гневно, но тя стисна зъби.
— Да бъде волята ти, татко.
— А сега вървете, герои — каза Борей, — преди да съм размислил. Зет, изведи ги навън.
Всички се поклониха и богът на Северния вятър се разпадна в кълбо мъгла.
В коридора все още ги очакваха Кал и Лио. Лио изглеждаше премръзнал, но не беше наранен. Дори се бе измил, а дрехите му изглеждаха изпрани, сякаш е ползвал услугите на камериер. Драконът се бе върнал към първоначалния си вид и от време на време бълваше огнени струи по люспите си, за да се размрази.
Джейсън забеляза, че Лио следи с поглед слизащата по стълбите Хиона и започва да приглажда косата си. О, не — помисли си Джейсън. Той си отбеляза наум, че трябва по-късно да предупреди Лио за това каква всъщност е богинята на снега. Определено не беше подходяща за гадже.
На последното стъпало Хиона се обърна към Пайпър.
— Успя да заблудиш баща ми, момиче. Но не и мен. Не сме свършили. А ти, Джейсън Грейс, скоро ще се превърнеш в ледена статуя, замръзнала навеки в тронната зала.