Лио им подаде сандвичи от раницата си. Беше притихнал, откакто му разказаха какво е станало в тронната зала.
— Не мога да повярвам, че Хиона е такава — каза той. — Изглеждаше толкова готина.
— Повярвай ми, приятелю — каза Джейсън, — може и да е хубава, но отблизо е студена и отвратителна. Ще ти намерим по-подходящо момиче за бала.
Пайпър се усмихна, но Лио не изглеждаше доволен. Не бе казал нищо за времето, изкарано в палата, нито за това защо децата на Борей надушваха огън от него. Пайпър имаше чувството, че той крие нещо. Каквото и да беше то, настроението му се предаваше на Фестус, който ръмжеше и изпускаше пара в опит да се стопли в ледения канадски въздух.
Драконът Щастливко не изглеждаше толкова щастлив.
Хапнаха сандвичите, докато летяха. Пайпър нямаше идея как ги бе заредил с провизии Лио, но той й беше приготвил дори вегетариански сандвичи. Този със сирене и авокадо беше страхотен.
Никой не продумваше. Каквото и да имаше в Чикаго, и тримата знаеха, че Борей ги е пуснал, за да бъдат убити от него.
Луната изгря и звездите избледняха. Клепачите на Пайпър натежаха. Срещата с Борей и децата му я бе изплашила повече, отколкото искаше да си признае. Сега бе нахранена и адреналинът и спадаше.
„Стегни се, бухтичке! — би й креснал тренер Хедж, ако беше с тях. — Не бъди такова мекотело!“ Пайпър си мислеше за треньора, откакто Борей бе споменал, че той е още жив. Никога не бе харесвала Хедж, но той бе скочил от скала, за да спаси Лио. Бе се пожертвал, за да ги защити там горе, на пътеката над Големия каньон. Сега осъзна, че всички пъти, когато треньорът я бе карал да се упражнява, да прави повече коремни преси, да бяга по-бързо, дори когато я оставяше да се оправя сама с лошите момичета… старият козел се е опитвал да я подготви — по своя си дразнещ начин — за живота й на герой.
А на пътеката ужасният Дилън бе казал нещо за треньора — че вече е много стар и затова е пенсиониран в училището „Уилдърнес“, сякаш е наказан. Пайпър се замисли за какво ли става дума и дали то не е причината старият треньор да е винаги толкова сърдит.
Каквато и да беше истината, сега Пайпър знаеше, че Хедж е още жив, и имаше силното желание да го спаси.
Изпреварваш събитията — каза си обаче тя. — Имаш по-големи проблеми. Това приключение няма да завърши щастливо.
Тя бе предателка като Силена Берегард. Беше въпрос на време приятелите й да открият това.
Погледна към звездите и се замисли за онази нощ преди толкова време, когато с баща й стояха пред къщата на дядо Том. Той бе умрял още по-отдавна, но татко й пазеше дома му в Оклахома, тъй като бе израснал там.
Бяха се върнали за няколко дни, за да оправят мястото и да го продадат, макар Пайпър да нямаше представа кой би купил колиба с кепенци вместо прозорци и две малки стаички, които миришеха на тютюн. Първата нощ бе толкова гореща — в къщата нямаше климатик, а бе средата на август, — че татко и бе предложил да спят навън.
Бяха опънали спалните си чували и слушаха цикадите, които припяваха от дърветата. Пайпър посочи съзвездията, за които бе чела — Херкулес, Лира, Стрелец.
Баща й бе кръстосал ръце под главата си. Със старата си тениска и износени джинси приличаше на обикновен човек от Тахлекуа, Оклахома, на индианец, който никога не е напускал родните си земи.
— Дядо ти щеше да каже, че тези гръцки съзвездия са пълни глупости. Той разправяше, че звездите са създания с блестяща козина — вълшебни таралежи. Някога, много, много отдавна, ловци дори пленили някои от тях в гората. Не знаели какво са сторили, докато не настъпила нощта и звездните създания заблестели. От козината им полетели златни искрици, затова чероките ги пуснали да полетят обратно към небето.
— И ти вярваш в историята за вълшебните таралежи? — попита Пайпър.
Баща и се засмя.
— Мисля, че дядо ти Том говореше пълни глупости, също като гърците. Но небето е огромно. Предполагам, че има място и за Херкулес, и за таралежите.
Останаха смълчани за малко, докато Пайпър най-накрая не посмя да зададе въпроса, който я мъчеше от доста време.
— Тате, защо никога не играеш индианец?
Седмица преди това той бе отклонил оферта за няколко милиона долара, срещу които трябваше да изиграе ролята на Тонто в римейк на филма „Самотният рейнджър“. Пайпър не разбираше защо. Той играеше всякакви роли — мексикански учител в квартално училище на Лос Анджелис, красив израелски шпионин в екшън, дори сирийски терорист във филм за Джеймс Бонд. И, разбира се, ужасния спартански цар. Но ролите на индианец, каквито и да бяха, винаги отказваше.