Гигантът изръмжа в сенките.
— Някога и аз бях толкова горделив. Смятах, че боговете не могат да ме надвият. После те събориха планина отгоре ми и аз се гърчих под нея цели векове, обезумял от болки. Това обаче ме научи на търпение, момиче. Научи ме да не действам прибързано. Сега с помощта на пробуждащата се земя се надигнах отново. И съм едва първият. Моите събратя ще ме последват и най-после ще си отмъстим. А ти, Пайпър Маклийн, имаш нужда от урок по скромност. Сега ще ти покажа колко лесно можем да свалим бунтовния ти дух на земята.
Сънят изчезна.
И Пайпър се събуди с писък.
Падайки свободно към земята.
XXII. Пайпър
Пайпър се превъртя във въздуха. Далеч под себе си видя светлините на град, блещукащи на фона на зазоряващото се небе, а на няколкостотин метра от нея тялото на бронзовия дракон се премяташе, излязло от контрол, с увиснали криле и огън, проблясващ в устата му като дефектна електрическа крушка.
Покрай нея прелетя падащо тяло — Лио, който пищеше и отчаяно се опитваше да сграбчи нещо — облаците например.
— Това не е якоооооо… — викаше той.
Тя се опита да го извика, но той вече бе далеч под нея.
За сметка на това някъде над нея се обади Джейсън:
— Пайпър, спокойно! Разпери ръце и крака!
Не и беше никак лесно да остане спокойна, но направи каквото и се казва и възстанови част от баланса си. Почувства се като планерист, а вятърът под нея бе като парче лед. В следващия момент се появи Джейсън и я прегърна през кръста. Слава богу — помисли си Пайпър, но друга част от нея отбеляза: Страхотно. Прегръща ме за втори път тази седмица, и то отново, защото падаме отвисоко.
— Трябва да спасим Лио! — извика тя.
Падането им се забави, докато Джейсън направляваше ветровете, но въпреки това те скачаха ту нагоре, ту надолу, сякаш не желаеха да им помогнат.
— Сега идва трудното — предупреди я Джейсън, — дръж се!
Пайпър го прегърна силно, а Джейсън се изстреля към земята. Пайпър май изпищя, но звукът замря в устата й. Погледът й се замъгли.
В следващия момент се удариха в друго топло тяло — туп! Беше Лио, който все още се гърчеше и ругаеше.
— Стига си се борил! — извика Джейсън. — Аз съм!
— Драконът ми! — изкрещя Лио. — Трябва да спасиш моя Фестус!
Джейсън едвам удържеше трима им и Пайпър добре знаеше, че няма начин той да задържи във въздуха и петдесеттонен метален дракон. Но преди да успее да обясни това на Лио, под тях се чу експлозия и от скупчените сгради долу в небето се издигна огнена топка.
— Фестус! — изхлипа Лио.
Лицето на Джейсън поаленя, докато той се мъчеше да уплътни въздуха под тях, но най-доброто, което успя да направи, бе да забави падането им. Чувството бе все едно се търкалят по огромно стълбище от поне сто стъпала. Това не подейства добре на стомаха на Пайпър.
Докато се търкаляха, тя видя отделни детайли от комплекса фабрики под тях — магазини, комини, огради с бодлива тел и паркинг с машини, по които бе навалял сняг. Все още бяха достатъчно високо, за да може падането да ги сплеска като палачинки, когато Джейсън изпъшка.
— Не мога…
И паднаха като камъни.
Удариха покрива на най-големия магазин и се разбиха в пълен мрак. За нещастие Пайпър се опита да се приземи на крака, а те не харесаха това. Усети силна болка в левия си глезен и пред очите й затанцуваха червени петна.
Тогава гласът на Джейсън проехтя от сградата отдолу.
— Пайпър! Къде е Пайпър?
— Братле — простена Лио, — това е гърбът ми, не матрак. Пайпър, къде си?
— Тук — успя да каже тя, стенейки.
Чу шумолене и пъшкане, а после и стъпки по метални стъпала. Погледът й се проясни. Лежеше на метална платформа, която опасваше вътрешността на магазина. Лио и Джейсън бяха паднали на долния етаж и сега се качваха по стълбите към нея. Погледна към крака си и й се догади. Пръстите й не трябваше да сочат в тази посока. О, боже! Тя се насили да погледне настрани, преди да повърне. Съсредоточи се върху нещо друго — каза си. — Каквото и да е то.
От дупката, която бяха пробили в покрива на около шест метра над тях, надничаха звездите. Пайпър нямаше идея как изобщо са оцелели при падането. Няколко крушки светеха от тавана с мътна светлина, но и с тях огромното помещение бе почти тъмно. Върху смачкания метал до Пайпър имаше лого на компания, полузакрито от графити. Долу в сенчестия магазин различаваше огромни машини — роботизирани ръце и недовършени камиони, подредени в права линия. Мястото изглеждаше така, сякаш е изоставено от години.