— Може би сме изминали три четвърти от пътя. Проблемът е, че без дракона трябва да продължим пеш.
— Няма начин — каза Лио — опасно е.
Пайпър си спомни за това как бе започнала да потъва насън и за думите на цар Борей, че земята таи в себе си много ужаси.
— Лио е прав. А и не знам дали мога да ходя. Но трима души… Джейсън, дори ти не можеш да ни поддържаш за такова огромно разстояние.
— Не мога — съгласи се Джейсън. — Лио, сигурен ли си, че Фестус не е получил някакъв технически проблем. Все пак драконът е доста стар…
— И мислиш, че не съм го оправил като хората?
— Не съм казал това! — възрази Джейсън. — Напротив, чудя се дали можеш да го поправиш отново.
— Не зная — Лио звучеше съкрушен. Той извади няколко четчици от джоба си и започна да си играе с тях. — Трябва да разбера къде е кацнал и дали още е цял.
— Вината е моя — каза Пайпър, без да мисли. Не можеше да издържа повече. Тайната за баща й я изгаряше отвътре като свръхдоза амброзия. Ако продължеше да лъже приятелите си, щеше да изгори.
— Пайпър — каза нежно Джейсън, — ти спеше дълбоко, когато Фестус падна. Няма как вината да е твоя.
— Просто си в шок — съгласи се Лио и дори не се опита да се пошегува с нея. — И те боли много. Почивай си.
Искаше да им разкаже всичко, но думите заседнаха в гърлото й. Бяха толкова мили с нея. Но ако Енкелад някак си ги наблюдаваше, една дума не на място можеше да коства живота на баща й.
Лио се изправи.
— Джейсън, братле, защо не останеш с нея? Аз ще потърся Фестус. Мисля, че падна извън магазина. Може би, ако го намеря, ще мога да разбера как да го поправя.
— Много е опасно — каза Джейсън, — не бива да тръгваш сам.
— Пич, имам бинтове и ментови бонбони. Ще се справя — каза Лио прекалено бързо и Пайпър разбра, че той е много по-уплашен, отколкото показва.
— Само не тръгвайте без мен — Лио извади фенер от магическия си колан и тръгна надолу по стълбите. Джейсън и Пайпър останаха сами.
Джейсън й се усмихна, но изглеждаше нервен. Такова бе изражението му, когато я бе целунал за пръв път на покрива на училищното общежитие „Уилдърнес“. Сладкият белег на устните му, изкривен като полумесец. Споменът я стопли, но после се сети, че целувката всъщност никога не се е случвала.
— Изглеждаш по-добре — каза Джейсън.
Пайпър не бе сигурна дали имаше предвид крака й, или факта, че вече не е разкрасена от вълшебството на Афродита. Дънките й се бяха скъсали от падането по покрива. Обувките й бяха покрити с мръсен, топящ се сняг. Не знаеше как изглежда лицето й, но вероятно бе отвратително.
Но какво значение имаше това? Преди никога не я бе грижа за такива неща. Тя се зачуди дали глупавата й майка, богинята на любовта, не разбърква мислите й. Ако Пайпър започнеше да чете модни списания, щеше да намери Афродита и да я набие.
Вместо това реши да се съсредоточи върху глезена си. Докато не го движеше, болката бе поносима.
— Много ми помогна — каза тя на Джейсън. — Откъде си се научил да оказваш първа помощ.
Той сви рамене.
— Обичайния отговор: Нямам представа.
— Но започваш да си връщаш част от паметта, нали? Като онова пророчество на латински в лагера. Като съня за вълчицата.
— Много е мътно — каза той, — като дежавю. Случвало ли ти се е да забравиш някоя дума или име, да знаеш, че трябва да е на езика ти, но не е там? Така е и при мен. Но с целия ми живот.
Пайпър го разбираше. Донякъде. Последните три месеца от живота й, месеците, през които се бе влюбила в Джейсън, се оказаха лъжа на мъглата. „Гадже, което никога не си имала — бе казал Енкелад. — Нима това е по-важно от живота на баща ти?“
Трябваше да си държи устата затворена, но вместо това зададе въпроса, който я мъчеше от предишния ден.
— Снимката в джоба ти — каза тя. — Това някой от миналото ти ли е?
Джейсън се отдръпна.
— Извинявай — каза тя, — не е моя работа. Забрави.
— Не… всичко е наред. — Той се отпусна. — Виж, просто се опитвам да разбера какво става. Името й е Талия. Тя ми е сестра, но не помня нищо. Не знам как, но… ей, нещо смешно ли казах?
— Нищо. — Пайпър се опита да сподави усмивката си. Все пак не беше бивше гадже. Почувства се щастлива като идиот.
— Хубаво е обаче, че си спомняш. Анабет ми каза, че тя е станала ловджийка на Артемида.
Джейсън кимна.