— Във фабриката — поде Джейсън — искаше да кажеш нещо за баща си.
Тя поглади с пръст тухлите. Сякаш искаше да изпише писък, който не можеше да извика.
— Така ли?
— Пайпър — каза той, — баща ти е в беда, нали?
Над огъня Лио постави в тиган месо и чушки, които зацвърчаха.
— Скоро ще сме готови — весело се обади той.
Но Пайпър щеше да се разплаче.
— Джейсън… не мога да говоря за това.
— Ние сме приятели. Нека ти помогнем.
Но думите му само влошиха нещата. Тя си пое глътка въздух и потрепери.
— Ще ми се да можеше, но…
— И ето! — обяви Лио.
Той дойде с три чинии, които носеше с една ръка с професионализма на келнер. Джейсън нямаше идея откъде е дошла цялата тази храна, нито как я е приготвил толкова бързо, но изглеждаше фантастично — тако с чушки, говеждо, чипс и доматен сос.
— Лио — изумено го погледна Пайпър, — но как успя…
— Майсторът готвач Лио е на вашите услуги — каза гордо той — и освен това такосите са с тофу, а не с месо, красавице, така че няма да се плашиш. Хапвай смело!
Джейсън не беше голям фен на тофуто, но такосите бяха точно толкова вкусни, колкото изглеждаха. Докато се хранеха, Лио се опита да оправи настроението им, шегувайки се постоянно. Джейсън беше много щастлив, че той е с тях. Така присъствието на Пайпър бе по-малко притеснително. В същото време му се щеше да остане насаме с нея, но се чувстваше виновен от това.
След като Пайпър се нахрани, Джейсън я посъветва да поспи. Без да отговаря, тя се сви и постави глава в скута му. След две секунди вече бе заспала.
Джейсън погледна Лио, който с мъка сдържаше смеха си.
Стояха притихнали няколко минути, докато пиеха разтворима лимонада — също приготвена от Лио.
— Готина е, а? — ухили се Лио.
— Можеш да си отвориш ресторант — каза Джейсън. — Ще направиш добри пари.
Но докато гледаше пламъците, нещо го притесни.
— Лио… наистина ли можеш да контролираш огъня?
Усмивката на другото момче угасна.
— Ами, да… — Той разтвори дланта си. Върху нея се появи малко пламъче.
— Това е много яко — каза Джейсън. — Защо не ни каза по-рано?
Лио стисна ръката си и огънят угасна.
— Не исках да ме помислите за някакъв изрод.
— Но аз мога да пускам мълнии и да контролирам ветровете — напомни му Джейсън, — а Пайпър става супер-красива и убеждава хората да й подаряват беемвета. Не си по-голям изрод от нас. Представи си да можеш и да летиш. Скачаш от някоя сграда и извикваш: „Огън!“.
Лио изсумтя.
— Ако го направя, ще видиш как едно горящо хлапе пада към смъртта си, а и ще викам далеч по-лоши неща от „Огън!“, повярвай ми. Освен това в хижата на Хефест не мислят, че тия умения са готини. Ниса ми каза, че са много редки и когато такъв полубог се появи, се случват ужасни неща. Наистина ужасни.
— А може би е обратното — предположи Джейсън, — може би хората със специални умения идват, когато ужасните неща се случват. Защото тогава светът има нужда от тях.
Лио почисти чиниите.
— Може. Обаче да ти кажа… това нещо невинаги е дар.
Джейсън замълча. После каза:
— За майка си говориш, нали? За нощта, в която е умряла.
Лио не отговори. Нямаше и нужда. За Джейсън бе достатъчно красноречив фактът, че другото момче не се шегуваше, а мълчеше.
— Лио, смъртта й не е по твоя вина. Каквото и да е станало, не е защото можеш да призоваваш огъня. Онази жена от прах, която и да е тя, се опитва да те срине от години, да смачка самочувствието ти, да ти отнеме всичко, за което те е грижа. Иска да се чувстваш, сякаш не ставаш за нищо. А това не е така. Ти си важен.
— И тя каза така. — Лио вдигна очи, а в тях се четеше ужасна болка. — Каза, че трябва да направя нещо важно, от което зависи цялото пророчество за седемте героя. Това ме плаши. Не знам дали мога да го направя.
Джейсън искаше да го успокои, да му каже, че всичко ще е наред. Но щеше да прозвучи фалшиво. Джейсън не знаеше какво ще стане. Те бяха герои, а героите обикновено умираха преждевременно и в агония. Изяждаха ги циклопи, например.
Ако попиташ повечето деца: „Хей, искаш ли да призоваваш огън, мълнии или вълшебен грим?“, повечето ще отговарят: „Да, това е супер!“. Но тези сили идваха заедно с премеждия като това — да стоиш в канализацията посред зима, бягайки от чудовища, загубил паметта си, докато гледаш как приятелите ти готвят и сънуваш собствената си смърт.