— Не се безпокой. Ще стигнем и до първия етаж.
Лио кимна нетърпеливо.
— Ами да, супер! Това звучи чудесно. Нали, Пайпър?
Пайпър го погледна с най-лошия си поглед, за да му каже: „Не, не звучи чудесно!“.
— Разбира се, че е чудесно — Нейно Величество прегърна Лио и Джейсън през раменете и ги насочи към козметиката. — Да вървим, момчета.
Пайпър нямаше друг избор, освен да ги последва. Тя мразеше универсалните магазини — най-вече защото я бяха хващали да краде оттам. Е, не точно да краде и не я бяха точно хващали, но… Бе уговаряла търговци да й подаряват компютри, ботуши, златен пръстен, а веднъж дори и сенокосачка, макар да нямаше представа за какво й е такава. Никога не задържаше нещата. Правеше го, за да привлече вниманието на баща си. Обикновено придумваше съседа да занесе нещата обратно до магазините, но дотогава търговците идваха на себе си и викаха полицията, която в крайна сметка я хващаше.
Така или иначе, не се радваше отново да се озове на такова място — особено ако то е собственост на луда принцеса, светеща в тъмното.
— А тук — каза жената — е най-добрата колекция от вълшебни смеси в целия свят.
Гишето бе пълно с бълбукащи стъкленици и пушещи мускали, поставени върху трикраки масички. По щандовете имаше наредени кристални шишенца, някои от които бяха оформени като лебеди или мечета. Течностите в тях бяха с най-различни цветове, от млечнобели до такива на петна. А миризмите — ах! Някои бяха приятни и напомняха на току-що приготвени домашни сладки или на рози, но сред тях се прокрадваха и миризмите на изгоряла гума, скункс и съблекалня.
Принцесата застана до една кървавочервена стъкленица — обикновена колба с коркова тапа.
— Тази може да излекува всяка болест.
— Дори рак? — попита Лио. — Проказа? Гъбички?
— Всяка болест, мило момче. А тази — тя посочи към оформен като лебед контейнер със синя течност — носи болезнена смърт.
— Страхотно — каза Джейсън. Звучеше сънен и замаян.
— Джейсън — каза Пайпър, — имаме работа. Забрави ли?
Тя се опита да вложи сила в думите си, да го извади от транса с очарователната магия на думите си, но гласът й прозвуча треперливо дори за самата нея. Принцесата я плашеше прекалено много, караше я да се чувства неуверена също както бе станало в хижата на Афродита, когато се бе изправила срещу Дрю.
— Имаме работа — промърмори Джейсън, — добре. Но първо да напазаруваме!
Принцесата грейна.
— Имаме и отвари, които ще те направят огнеупорен…
— Няма нужда — каза Лио.
— Наистина ли? — Принцесата погледна лицето на Лио по-внимателно. — Не виждам да носиш моя слънцезащитен крем… но нищо. Имаме отвари, които причиняват слепота, лудост, сън или…
— Чакай! — Пайпър все още гледаше червената стъкленица. — Тази отвара може ли да върне паметта на някого?
Принцесата присви очи.
— Може би. Да, възможно е. Но защо, скъпа? Нещо важно ли си забравила?
Пайпър се опита да запази лицето си безизразно, но ако можеше да върне паметта на Джейсън…
Но дали наистина го искаше, замисли се тя. Ако Джейсън откриеше кой е, можеше да престане да й бъде приятел. Хера не бе отнела паметта му без причина. Беше му казала, че това е единственият начин да оцелее в лагера на нечистокръвните. Ами ако Джейсън откриеше, че е техен враг или нещо подобно? Можеше да намрази Пайпър. Или пък да си спомни, че има истинско гадже.
Няма значение — реши тя, което я изненада.
Джейсън изглеждаше толкова измъчен, когато се опитваше да си спомни нещо. Пайпър не можеше да понесе да го гледа такъв. Искаше да му помогне, понеже го обичаше, дори ако това означаваше да го загуби. А и така можеше да направи обиколката из магазина на лудата смислена.
— Колко струва? — попита Пайпър.
Принцесата се замисли.
— Е, ами… цената винаги е труден момент. Аз обичам да помагам. И когато кажа нещо, го изпълнявам, макар че хората понякога се опитват да ме лъжат.
Погледът и се спря върху Джейсън.
— Веднъж например срещнах красив младеж, който искаше да открадне съкровището от царството на моя баща. Сключихме сделка и аз обещах да му помогна.
— Да ограби баща ти? — Джейсън изглеждаше наполовина заспал, но идеята явно му се стори притеснителна.
— Не се безпокой — каза принцесата. — Цената бе висока. Младежът трябваше да ме отведе със себе си. Той бе много хубав, храбър, силен… — Жената погледна към Пайпър. — Сигурна съм, миличка, че знаеш какво е да си влюбена в такъв герой, да искаш да му помогнеш.