— На колко години сте?
Принцесата се засмя.
— Една дама не бива да задава или отговаря на такъв въпрос. Нека само кажем, че… имигрирането в страната ми отне доста време. Но накрая моята покровителка успя да ме вкара вътре. Тя направи всичко това възможно. — Принцесата посочи с ръка магазина си.
Пайпър усети метален вкус в устата си.
— Твоята покровителка…
— О, да. Тя обаче не пуска всички. Само тези, които имат специални умения като мен. И държи на това входът да е през подземията, така че… хмм… да следи клиентелата ми. От време на време ме моли за някоя услуга. Да ти кажа, имайки предвид факта, че получих нов живот, това е най-добрата сделка, която съм правила от векове насам.
Трябва да бягаме — помисли си Пайпър. Трябваше да се измъкнат оттук.
Но още преди тя да изрази опасенията си, Джейсън извика:
— Я вижте какво намерих!
От една купчина дрехи втора употреба момчето извади червена тениска, досущ като тази, която той самият бе носил по време на училищното пътуване, като се изключеше това, че изглеждаше разкъсана от тигри.
Джейсън се намръщи.
— Защо това ми изглежда познато?
— Джейсън, тази тениска е като твоята — каза Пайпър, — а сега наистина трябва да се махаме.
Но не бе сигурна дали той изобщо може да я чуе, докато бе под влиянието на принцесата.
— Глупости — намеси се жената, — момчетата изобщо не са свършили. И да, миличък, тези ризи са популярни. Дадоха ми ги предишни клиенти. Тази, която си взел, определено ти отива.
Лио пък намери оранжева тениска на лагера на нечистокръвните с дупка по средата, сякаш оттам бе минало копие. До нея имаше бронзов нагръдник, прояден от ръжда — може би от киселина, — а също и разкъсана римска тога, оцапана с нещо, което подозрително напомняше засъхнала кръв.
— Ваше Величество — каза Пайпър, мъчейки се да контролира нервите си, — защо не разкажете на момчетата как сте предали семейството си? Убедена съм, че ще харесат тази история.
Думите й нямаха ефект върху принцесата, но момчетата се обърнаха, внезапно заинтригувани.
— Още истории? — попита въодушевено Лио.
— Това звучи яко! — съгласи се Джейсън.
Принцесата погледна Пайпър, подразнена.
— Ох — въздъхна тя, — хората правят чудни неща заради любовта, Пайпър. Самата ти добре знаеш това. Влюбих се в онова момче всъщност, защото твоята майка, Афродита, ми направи магия. Ако не беше тя… но пък човек не може да се сърди на една богиня, нали? — Тонът на принцесата бе красноречив: „Мога обаче да си го изкарам на теб“.
— Но онзи герой ви отведе от Колхида — спомни си Пайпър, — нали така, Ваше Величество? Той се ожени за Вас точно както обеща.
Погледът на принцесата почти накара Пайпър да се извини, но тя все пак не отстъпи.
— Първоначално да — призна Нейно Величество. — Изглеждаше сякаш той ще спази обещанието си. Но дори след като му помогнах да открадне съкровището на татко, той пак се нуждаеше от помощта ми. Докато бягахме, флотата на брат ми тръгна подире ни. Бойните му кораби ни изпревариха. Щеше да ни унищожи, но аз убедих брат ми да дойде на борда на нашия кораб, за да преговаряме. Той ми се довери.
— И вие го убихте. Убихте собствения си брат — довърши Пайпър. Тя си спомни ужасяващата история, както и името — ужасното име, започващо с буквата М.
— Какво? — размърда се Джейсън, за миг почти дошъл на себе си. — Убила е собствения си…
— Не — излая принцесата, — тези истории са лъжи. Новият ми съпруг уби брат ми заедно със своите копои, макар че нямаше да се справят без мен. Хвърлиха тялото му в морето и флотата трябваше да спре и да го намери, за да го погребат с подобаваща почит. Това ни позволи да се измъкнем. Направих всичко това за любимия си. За него. И той го забрави. Той ме предаде.
Джейсън все още изглеждаше притеснен.
— Какво е направил?
Принцесата вдигна разкъсаната тога пред гърдите на Джейсън, сякаш преценяваше дали да го убие, или не.
— Не знаеш ли историята, момко? А би трябвало. Все пак носиш неговото име.
— Язон — каза Пайпър, — но тогава вие… трябва да сте мъртва!
Принцесата се усмихна.
— Както вече казах — нова страна, нов живот. Не съм безгрешна, признавам. Предадох народа си. Нарекоха ме предателка, лъжкиня, крадла и убийца. Но направих всичко от любов.