— Ти си луда — каза Пайпър.
— Аз съм жертва! — заяви Медея. — Умрях с почернени мечти! Но това вече е в миналото. Вече знам, че героите не заслужават доверие. Когато дойдат да искат съкровища, ще трябва да си платят за тях. Особено ако носят името на омразния ми мъж!
Фонтанът почервеня. Пайпър изтегли кинжала си, но ръката и трепереше твърде силно.
— Джейсън, Лио. Време е да си ходим. Веднага!
— Преди да сте свършили работа? — попита Медея. — И какво ще стане тогава с приключението ви, момчета? Хайде, като за вас цената ще е ниска. Знаете ли, че този фонтан е вълшебен? Ако мъртвец падне в него, дори да е насечен на късове, ще излезе от водите напълно здрав, дори по-силен отпреди.
— Сериозно? — попита Лио.
— Тя лъже! — каза Пайпър. — Това е една от старите й лъжи. Така бе измамила, ако не се лъжа, един цар. Убедила дъщерите му да го съсекат, така че да излезе от фонтана млад и силен, но той си останал мъртъв.
— ГЛУПОСТИ! — изкрещя Медея и Пайпър долови мощта на магията й във всяка сричка. — Лио, Джейсън, ето цената ми. Защо вие двамата не се сбиете? Ако някой от вас бъде ранен или дори убит, няма проблем. Ще го хвърлим във фонтана и той ще се върне като нов. А и вие нямате търпение да се сбиете, нали? Та вие се мразите!
— Момчета, не! — викна Пайпър. Но двамата вече се гледаха така, сякаш са осъзнали действителните си чувства един към друг.
Пайпър никога не се бе чувствала толкова безпомощна. Сега разбра каква е магията в действителност. Винаги си я бе представяла като вълшебни пръчки и огнени топки, но това тук беше много, много по-лошо. Медея не разчиташе на отварите и отровите си. Най-могъщото й оръжие бе гласът.
Лио изръмжа.
— Джейсън винаги е голямата звезда. Всички забелязват него и ме възприемат като негов придатък.
— Ти си един обикновен дразнител, Лио — презрително каза Джейсън. — Никога не приемаш нещата насериозно. И не те бива за нищо. Дори не можеш да оправиш тъпия дракон.
— Спрете! — умолително извика Пайпър, но и двамата изтеглиха оръжията си. Джейсън — златния меч, Лио — чук от колана си.
— Остави ги, Пайпър — каза Медея, — правя ти услуга. Нека това свърши тук и сега. Така изборът ти ще стане много по-лесен. Енкелад ще бъде доволен. Баща ти ще се върне при теб. Днес. Още днес.
Омайният глас на Медея не можеше да я очарова, но въпреки това магьосницата бе повече от убедителна. Да върне баща си? Още днес? Въпреки всичко Пайпър искаше това. Толкова много искаше да върне баща си, че я болеше.
— Ти работиш за Енкелад? — попита тя.
Медея се изсмя.
— За гигант? Никога. Но служа на нещо по-велико — покровителка, чиято сила дори не можеш да си представиш. Върви си, щерко на Афродита. Няма нужда да умираш с тях. Спаси се, спаси и баща си. Върви си.
Лио и Джейсън оставаха втренчени един в друг, но изглеждаха несигурни, объркани. Сякаш чакаха нещо. Част от тях не бе покорена, обнадежди се Пайпър. Това, което искаше Медея, бе против самата им природа.
— Чуй ме, момиче! — Медея извади един диамант от огърлицата си и го хвърли във водните пръски от фонтана. След като премина през многоцветната светлина, Медея каза:
— О, Ирида, богиньо на дъгата, покажи ми офиса на Тристан Маклийн.
Мъглата проблесна и Пайпър видя кабинета на баща си. Зад бюрото по телефона говореше Джейн, секретарката на татко й, облечена в тъмен бизнес костюм, с опъната на кок коса.
— Здравей, Джейн — каза Медея.
Джейн спокойно остави телефона настрана.
— Мадам, как мога да ви помогна? Здрасти, Пайпър.
— Ти… — Пайпър бе толкова бясна, че не можеше да говори.
— Да, миличка — потвърди опасенията й Медея, — секретарката на татко ти. Лесна за манипулиране. Има подреден ум за смъртна, но много посредствен.
— Благодаря ви, мадам — отговори Джейн.
— За нищо — усмихна се Медея. — Просто исках да те поздравя, Джейн. Да убедиш господин Маклийн да напусне града така бързо, да вземе самолета до Оукланд, без да предупреди медиите или полицията — отлична работа! Никой не знае къде е. Да му кажеш, че животът на дъщеря му зависи от това — това вече бе хитро.
— Да — съгласи се Джейн с безжизнен тон, сякаш говореше насън. — Беше лесно да го убедя, щом повярва, че Пайпър е в опасност.
Пайпър погледна към кинжала си. Острието потръпна в ръката й. Не можеше да го използва по-добре от Хубавата Елена, но видя отражението си. Беше обикновено момиче. Без никакъв шанс за победа.