Стив Бери
Изчезналият орден
Котън Малоун #12
На служителите и дарителите на библиотеките към института „Смитсониън“
Ако хората бяха ангели, нямаше да има нужда от държавно управление.
Но ако се държите като овце, вълците ще ви изядат.
Пролог
Вашингтон, окръг Колумбия
24 януари 1865 г.
14:45 ч.
Той забеляза внезапната тревога по лицето на домакина си. Някак не се връзваше със солидната репутация на Джоузеф Хенри като водещ американски учен, а още по-малко с престижната му титла.
Секретар на института „Смитсониън“.
Той седеше в удобно кожено кресло в кабинета на Хенри и срещата им вече приключваше. Бе я поискал още преди седмици и тя трябваше да се проведе вчера, но се наложи да я отложат с един ден. Което беше разбираемо — отвъд реката, във Вирджиния, бушуваше гражданска война, макар конфликтът вече да затихваше. След Гетисбърг всичко се беше променило. Над 250 000 войници на Конфедерацията лежаха мъртви. Други 250 000 гниеха в лагери за военнопленници, а над 125 000 бяха останали инвалиди. Ако до неотдавна победата на Юга изглеждаше възможна, сега силите на Конфедерацията бяха напълно изчерпани.
— Чу ли това? — попита Хенри.
Да, беше го чул.
Остро, рязко изпукване някъде отгоре над главите им.
Кабинетът се намираше на втория етаж зад голямата розетка от цветно стъкло между две от характерните кулички на сградата.
— Може би парче лед се плъзга по покрива — каза той на Хенри.
Денят беше мразовит. Потомак едва се влачеше, задръстена от дебели ледени блокове, които спираха корабите и бяха забавили пристигането му. Влизането в северната столица се бе оказало нелека задача. Целият Федерален окръг беше заобиколен от укрепени позиции. Навсякъде гъмжеше от войски. Охраната на града беше подсилена. Влизането и излизането бяха съпроводени с ограничения и задаване на въпроси. За негов късмет, той притежаваше нужните документи. Именно затова бе избран за тази мисия.
Шумът се чу отново.
— Може да е лед — каза Хенри. — Но не е.
Домакинът му стана от мястото си и изтича до вратата на кабинета. Той го последва в огромна аудитория на две нива, обвита в плътни облаци дим.
— Горим! — извика Хенри. — Подайте сигнал за тревога!
Секретарят се затича по стълбите надолу. През големите прозорци и оберлихта в купола вместо естествената дневна светлина се виждаше мрак. Всичко отвън беше обвито в черен дим, който вече проникваше и вътре. Чуваха се тежки стъпки, врати се отваряха и затваряха, ехтяха викове. В аудиторията нахлуха някакви хора и се насочиха към партерния етаж.
Той хукна по една от пътеките между редовете към картинната галерия; от тавана й се ронеше гипс, а през пролуките се виждаха пламъци — таванското помещение и покривът горяха. Някои от платната се бяха запалили. Като художник, той усети как при вида на горящите картини му призлява. Тук пожарът изглеждаше по-силен, което беше знак, че източникът е близо. Той прогони художника от съзнанието си и започна да мисли като разузнавач, претегли възможните пътища на действие и направи нужните заключения.
Черен дим нахлуваше на гъсти кълба в галерията.
Беше трудно да се диша.
Той бе дошъл от Ричмънд по тайно нареждане лично на президента Джеферсън Дейвис. Обстоятелството, че се познаваше с Джоузеф Хенри и се чувстваше като у дома си в „Смитсониън“, го правеше подходящ за възложената мисия. След две седмици бе насрочена тайна мирна конференция, която трябваше да се проведе в Хамптън Роудс. Линкълн планираше да участва, както и вицепрезидентът на Конфедерацията Александър Стивънс, който от години се опитваше да сложи край на войната. Джеф Дейвис ненавиждаше заместника си, смяташе политика от Джорджия за слаб и коварен. Но Стивънс все още хранеше надежди за достоен изход от конфликта.
Той вдигна ръка и закри носа си с вълнения ръкав на палтото. От отсрещната страна на аудиторията зад друга врата се намираше залата с приборите, където пламъците вече опустошаваха колекцията от редки научни измервателни уреди. Той знаеше, че вътрешните стени и тук, и на отсрещната страна не бяха съединени с тавана, като идеята беше при нужда да се преместват и целият втори етаж да се превръща в огромно изложбено пространство. Това удобство обаче в случая улесняваше разпространението на пожара.