— Не мога да повярвам, че толкова години се избягвахме — изтърси Спенсър. — Какво ни беше прихванало?
Ариа махна презрително с ръка.
— Бяхме глупачки. Трябваше да си останем приятелки.
Емили усети как се изчервява.
— Така е. — Тя не можеше да си представи, че и останалите са се чувствали също като нея.
Хана изтръска няколкото пожълтели листа от един от столовете и седна на него.
— Липсвахте ми, момичета.
— Не е вярно. — Спенсър я посочи с пръст, замаяна от алкохола. — Ти си имаше Мона.
Всички изведнъж се умълчаха, припомняйки си какво им беше причинила Мона. Емили усети буца в гърлото си, когато видя Хана да примигва и да се обръща настрани. Не стига, че Мона беше измъчвала Емили, ами тя беше и най-добрата приятелка на Хана. Емили пристъпи напред и я прегърна.
— Съжалявам — прошепна тя. После се приближи Спенсър, след това и Ариа.
— Тя беше луда — промърмори Спенсър.
— Не трябваше никога да прекъсвам връзките си с вас — рече Хана, облегнала чело на рамото на Спенсър.
— Всичко е наред — извика Емили и поглади Хана по дългата, копринена коса. — Нали сега сме с теб.
Четирите останаха така, докато песента не свърши и настъпи тишина. Джакузито бръмчеше. От вътрешността на къщата се чу силно тупване. Спенсър вдигна глава и се намръщи.
— Али нещо се преоблича твърде дълго.
Всички се увиха в кърпите си и влязоха вътре. Прекосиха хола и отидоха в кухнята.
— Али? — извика Хана. Никакъв отговор. Емили надникна в банята, от която беше излязла преди малко. От крана на чешмата капеше вода. Струята въздух от вентилатора разклащаше края на тоалетната хартия.
— Али? — извика Ариа в голямата всекидневна. Фотьойлите бяха покрити с чаршафи и приличаха на разкривени призраци. Всички стояха неподвижно и се ослушваха.
Спенсър се спря в средата на кухнята.
— Може би не е сега моментът да го кажа, но майка ми се обади по-рано. Сестра ми още я няма…
— Какво? — Емили се спря до печката.
— Ами ако ни е последвала? — Гласът на Спенсър потрепери. — Ами ако е тук?
— Не може да бъде. — Хана отпи здрава глътка от коктейла си. — Спенсър, няма начин да е тук.
Спенсър бързо навлече пуловера си и тръгна към вратата, която водеше към страничния двор. Емили грабна суичъра и дънките си, облече ги и я последва. Старата, ръждясала врата изскърца при отварянето. Небето беше ясно и обсипано със звезди. Единствената друга светлина идваше от гаража. Черното БМВ беше оставено на алеята. Очите на Емили се стрелкаха наляво и надясно в търсене на движеща се сянка. Тя извади телефона си, чудейки се дали не трябва да се обадят на някого. На екрана й беше изписано съобщение: „Без покритие“. Останалите погледнаха телефоните си и поклатиха отрицателно глави. Всички бяха извън обхват.
Емили потрепери. Това не можеше да се случва. Не и отново. Ами ако те се бяха забавлявали на верандата, докато междувременно нещо ужасно се беше случило на Али? Беше като повторение на ситуацията в седми клас: те стояха в хамбара хипнотизирани, докато едно момиче беше убито.
— Али! — извика Емили. Гласът й отекна в нощта. — Али! — извика отново тя.
— Какво? — разнесе се в отговор.
Всички рязко се обърнаха. Али стоеше на кухненската врата, все още облечена с дънките си и кашмирената си блуза. Гледаше ги така, сякаш бяха полудели.
— Къде се бяхте изгубили? — засмя се тя. — Отидох да проверя температурата в джакузито, а там нямаше никой! — Тя се престори, че избърсва потта от челото си. — Толкова се уплаших!
Емили се запъти към къщата, въздъхвайки дълбоко с облекчение. Но когато Али отвори вратата и я задържа, за да влезе вътре, зад гърба си Емили чу изпукването на съчка. Тя замръзна на мястото си и погледна през рамо, убедена, че ще види две очи, които се взират в нея от гората.
Но там всичко си беше тихо и спокойно.
Нямаше никой.
28.
В какво се превръщат мечтите
Спенсър и останалите влязоха обратно в къщата.
— Водата в джакузито е прекалено студена — реши Али. — Но има много други неща за правене.
Спенсър хвърли неупотребената си кърпа на масата, отиде във всекидневната и седна на кожения диван. Беше се вкочанила цялата — отчасти заради студа, отчасти от страх, че нещо може да се е случило на Али. Обзе я безпокойство, причината за което не можеше да определи. Как Али не ги беше чула, докато те всички я викаха с цяло гърло? Как така не я бяха видели, когато бе отишла на верандата, за да провери водата? Какво беше онова туп, което се беше разнесло от вътрешността на къщата? И къде изобщо се беше дянала Мелиса?