Но въпреки безупречния й вид, всички тези неща й се бяха случили. Бащата на Хана беше предупредил Кейт, че здраво ще загази, ако се разнесе слух, че Хана се намира в психиатричната клиника „Убежището при Адисън-Стивънс“. Били-или-А. я беше пратил там, убеждавайки господин Мерин, че това е подходящото лечение за посттравматичен стрес. Всичко обаче отиде по дяволите, когато в списание „Пийпъл“ се появи снимка на Хана в Убежището. Посещението в лудницата веднага превърна Хана в социален парий и в мига, в който се появи в „Роузууд дей“, тя беше детронирана от позицията си на кралица. Скоро след това Хана откри думата „ПСИХОПАТКА“, изписана с маркер върху вратата на шкафчето й. След това получи молба за приятелство във Фейсбук от някой, наречен Хана Психо Мерин. Естествено, Хана Психо Мерин нямаше никакви приятели.
Когато Хана се оплака на баща си за страницата — тя знаеше, че Кейт я е създала — баща й просто сви рамене:
— Явно не мога да ви накарам да се спогодите.
Хана се изправи, отново приглади дрехите си и си проби път през тълпата. Към Наоми, Райли и Кейт се бяха присъединили Мейсън Байърс и Джеймс Фрийд. За голяма изненада на Хана, Майк също беше с тях.
— Не е вярно — възрази той. По лицето и шията му бяха избили червени петна.
— Все тая, пич. — Мейсън завъртя очи. — Знам, че това е твоето шкафче. — Той обърна екрана на своя айфон към Наоми, Кейт и Райли. Те изохкаха и се разпискаха.
Хана стисна Майк за ръката.
— Какво става тук?
Майк беше ококорил сиво-сините си очи.
— Някой изпратил на Мейсън снимка от шкафчето ми в спортната съблекалня — отвърна смутено той. — Кълна се, че не са мои!
— Да бе, посрани гащи! — подразни го Джеймс.
— Посерко — подигра се Наоми. Всички се разкикотиха.
— Кое не е твое? — Хана хвърли бърз поглед към Наоми, Райли и Кейт. Те продължаваха да гледат към екрана на Мейсъновия айфон. — Кое не е на Майк? — повтори твърдо тя.
— Някой има малък проблем с посраните си гащи — пропя весело Райли. Момчетата от отбора по лакрос се изкикотиха тихичко и започнаха да се побутнат с лакти.
— Не съм аз — възрази Майк. — Някой се бъзика с мен.
Всички се засмяха отново, а Хана грабна айфона от ръката на Мейсън. На екрана имаше снимка на едно от шкафчетата до спортния салон. Хана разпозна синия суичър „Ралф Лорен“ на Майк, който висеше на кукичката, а на рафтчето над него се кипреше късметлийският му плюшен петел. Точно в центъра се виждаше чифт бели боксерки, които бяха очевидно… омазани.
Тя бавно измъкна ръката си от неговата и отстъпи назад.
— Та аз дори не нося бельо на „D&G“. — Майк натисна с пръст екрана, опитвайки се да изтрие снимката.
Наоми изписка.
— Ау, Мейсън, посеркото ти пипна телефона!
— Дезинфектиращ тел! — обяви Джеймс.
Мейсън взе телефона си от Хана и го залюля колебливо между палеца и показалеца си.
— Пфу! Бацили!
— Бацили! — повториха като ехо момичетата. Две руси, слабички първокурснички в другия край на коридора зашепнаха и започнаха да ги сочат. Едната им направи снимка с телефона си.
Хана погледна към Мейсън.
— Кой ти изпрати снимката?
Мейсън пъхна ръце в джобовете на раираните си панталони.
— Един загрижен гражданин. Номерът не ми беше познат.
Висящият на отсрещната стена плакат за наближаващия фестивал на френската кухня, организиран от клуба по френски, се сгърчи и изкриви пред очите на Хана. Подобни съобщения пращаше и А. Но А. беше Били… а Били беше арестуван.
— Вярваш ми, нали? — Майк отново хвана Хана за ръката.
— Ау-у-у, те се държат за ръце! — сбута Райли Наоми. — Посерко си намери момиче, на което не му пука за мръсното му бельо!
— Не са ли сладки двамцата? — изхили се Кейт. — Посерко и Психо!
Групичката избухна в гръмогласен смях.