— А не ти ли хрумна, че може да не ми харесва употребата на сила?
— Не ми е минало през ума. Ти си използвач като Мадън. Ако е необходима сила, ще се отзовеш с малката си томахавка. — Устните й се свиха. — Е, омръзна ми да ме използват. Няма да се случи отново. Нито с теб, нито с него.
— Нима?
— Искаш съдействие и ще ти го дам. Ще намеря твоя човек, но държа да ми се отплатиш.
— Казах ти, че ще ти дам колкото пожелаеш.
— Искам Мадън да се махне от живота ми.
Той замълча за момент.
— Не се съмнявам, че е много неприятен, но се надявам, че идеята не е да го принудя да подпише договор. Би било доста неловко.
— Ами ако кажа, че точно това искам? — попита любопитно тя.
— Ще трябва да си помисля.
Очите й се разшириха от изненада, когато осъзна, че не отхвърля възможността.
— Не ставай глупав. Просто желая да напусне живота ми без никакви козове срещу мен.
— Това е огромно облекчение. Не би ли споделила какъв коз има срещу теб?
Не му отговори.
— Така си и мислех. Не ми вярваш. Страх те е, че юздите ще преминат от неговите в моите ръце. Хрумна ли ти, че все пак поемаш този риск?
— Хрумна ми. Това е част от сделката. Да се освободя и от двама ви.
— Тогава, изглежда, ми вярваш повече, отколкото на Мадън.
— Ийв ти вярва. Може да сдържиш думата си. А щом работата приключи, няма да съм ти полезна за нищо друго. Можеш да си позволиш да ме освободиш.
— Вярно. Но едва ли бих могъл да ти помогна, ако действам слепешката.
— Ще ти кажа, когато е необходимо да го знаеш.
— И защо си мислиш, че мога да ти помогна?
— Нямам необходимата власт, за да се измъкна от него, иначе щях да съм го сторила преди години. Споразумяхме ли се?
Лоугън бавно кимна.
— Ако си истински усърдна, Мадън ще напусне живота ти, независимо дали ще освободим моя човек или не. Имаш думата ми.
Сара почувства лека изненада.
— Не съм такова копеле, за каквото ме считаш — обясни Лоугън грубо. — Питай Ийв. Както каза, тя ми вярва.
— Предубедена е. Бяхте любовници. Вероятно с нея си се държал по-различно, отколкото с другите.
— Да, положих наистина огромно усилие да се отнасям с нея като с човешко същество. Беше огромен товар за мен. — Изправи се. — Трябва да ида да проведа няколко разговора по телефона. Защо не се изтегнеш на кушетката и не опиташ да поспиш? Когато стигнем в Санто Камаро, ще трябва да действаме много бързо. — Вдигна списъка от масата. — Това ли е всичко необходимо?
— Да.
— Ще се погрижа да го получиш — отвърна той и тръгна по пътеката.
Бе го ядосала и отговорът му разкриваше нетипична уязвимост. Може би не бе такъв железен мъж, за какъвто го считаше. Но нямаше значение колко твърд или мекушав бе, стига да разкараше Мадън от живота й.
Живот без заплахите на Мадън…
Мисълта предизвика невероятна вълна на облекчение. Живееше без надежда от години и изведнъж възможността изгря пред нея. И да спечели, и да загуби, Мадън щеше да напусне живота й, стига да си свършеше работата. Лоугън й бе дал думата си.
Монти леко изскимтя и положи глава на коляното й, усетил вълнението й.
— Имаме шанс, момче — прошепна тя. — Ако не лъже, може да успеем да извлечем голяма полза от тази ситуация.
Мил.
— Не е мил, но няма значение, стига да спази обещанието си.
Мил.
Упорито куче. Сара се изправи и отиде до кушетката.
— Хайде, трябва да поспим. Искаме да сме във върхова форма, да приключим с това и да се прибираме вкъщи.
Монти се настани на пода пред кушетката, но погледът му се насочи обратно към кабината, където бе изчезнал Лоугън.
Мил…
— Значи си я склонил? — попита Маргарет, след като Лоугън й бе продиктувал набързо списъка на Сара. — Надявах се да удариш на камък.
— Зная. Показа го много явно — отвърна той. — Открий всичко възможно за Тод Мадън. Необходим ми е пълен доклад.
— Колко пълен?
— Искам да зная името на всяко дете, което е малтретирал в детската градина.
— О, такъв доклад ли? Значи вече не сме в един отбор с него?
— Той е член на комитета, финансиращ ATF, но не смятам, че така командва Сара Патрик. Има нещо друго.
— Нали я склони? Какво значение има?
— Има. Някакви съобщения?
— Гейлън се обади от Богота. Каза, че не е спешно, но иска да му звъннеш.
— Веднага след като затворя. Спомена ли някакви проблеми?
— Не, каза да ти предам, че екипът е заел позиции.
— Направи пауза и после добави неохотно: — Знаеш ли, наистина го харесвам.