— Иска ми се да бе дошла при мен. Мое задължение бе да се грижа за личните проблеми на служителите.
— Да не мислиш, че когато те наех, съм престанал да нося отговорността за хората, които изпратих тук?
— Ти си зает човек.
— Не чак толкова. За мен това бе много необикновен проект. Чел съм досиетата на всеки един от тях, когато ги нае, и мога да цитирам пасажи от месечните ти доклади. Не съм срещал никого от тях, но все едно че ги познавах.
— Всички те бяха добри хора. Никой не знае това по-добре от мен. — Касълтън направи пауза. — Не искам да проявявам липса на съчувствие, но трябва да тръгвам. Не мога да сторя нищо за убитите, но мога да преместя ранените в болница в Щатите.
— Да, зная. Бързаш. — Изправи се. — А и идването тук сигурно те разстройва.
— Защо дойдохме? — повтори Касълтън.
— Сметнах го за подобаващо. Гейлън казва, че нямам чувство за протокол, но не е съвсем вярно. Не и когато се отнася до тази работа.
— Каква работа? Какво искаш да направя, Лоугън?
— Просто умри! — Завъртя се и стовари юмрук под носа на Касълтън, като строши костите и ги заби в мозъка му.
Четвърта глава
— Приключи ли? — Гейлън стоеше насред пътеката, когато Лоугън се приближи към лагера сред дърветата.
Лоугън кимна.
— А няма ли да се отървеш от тялото?
— Никой няма да го намери.
Гейлън го изгледа любопитно.
— Отдавна не си вършил нещо подобно. Притесняваше ли се?
— Не.
— Никак? От толкова време си уважаван бизнесмен, та бих предположил, че ще ти е трудно да се върнеш към старите подходи.
— Достави ми удоволствие. — Устните му се изкривиха.
— И аз не харесвам предателите. Предложих ти да го свърша вместо теб.
— Зная. Но беше мое задължение. Аз избрах Касълтън. Ако го бях следил по-изкъсо, може би щях да усетя, че се е превърнал в юда. — Лицето му помръкна и той хвърли поглед през рамо. — Всичките тези хора…
— Вероятно престъплението му е било просто вид възползване от ситуацията. Касълтън може и да не би кривнал от правия път, ако Руджак не го бе изкушил.
— Колко изкусително е било?
— Санчес каза, че са му платили пет милиона, за да им помогне да организират нападението на центъра, а щял да получи още два, когато те подмами в капана. Как се досети, че е бил подкупен от Руджак?
— Не се досетих. Просто проверявах всяка възможност. Беше удобно, че се е намирал в града по времето на нападението. Можеше и да е съвпадение, но не можех да залагам на съвпадения в подобно положение. Трябваше да се убедя. Ако беше замесен, тогава следата, която ми подсказа към Санчес, щеше да е фалшива. Санчес щеше да е подставен, за да ми даде погрешна информация за откриването на Руджак, и щяха да ме отведат право в капана. Затова изпратих теб при него.
— Защото знаеше колко съм способен.
— Защото не можех да понеса вината за повече убийства. Мислех, че изследователският център е в безопасност тук. Но се оказа, че не е. Руджак е научил за него.
— Престани да се виниш. Не си знаел, че ще се появи отново. Смяташе, че е още в онзи затвор в Банкок.
— Грешиш. Винаги съм имал предчувствието, че ще се върне.
— Тогава трябваше да поръчаш да го убият в затвора. Предложих ти да се погрижа. — Гейлън го погледна косо. — Защо не се съгласи?
Лоугън не отговори.
— Така и не можах да разбера какво стана между вас с Руджак. За известно време го смятах за най-добрия ти приятел.
— Аз също. После ме намрази. Но го показа едва накрая. — Сви рамене. — А сега ме мрази още повече. Така че може би ударът му срещу мен бе предопределен.
— Съдба. — Гейлън поклати глава. — Сами си я ковем.
Лоугън се съгласи с това становище. Твърде дълго бе живял в Далечния изток, за да не придобие здравословното уважение към повратите на живота. Но вярваше само в известна степен.
— Може би. Зная само, че бях страшно сигурен, че ще бъда първата му мишена, когато чух, че най-после е успял да се измъкне с подкуп преди две години.
— Две години са много време. Надявах се, че може да те е забравил.
— Не ставай смешен. След онова, което му причиних? Очаквах го. Знаех, че трябва да поднови връзките си, преди да ме подгони. Но, божичко, надявах се да не научи за изследователския център.
— Колко просъществува?
— Три години.
— Някакъв напредък?
— Ранни стадии, но обещаващи. Много обещаващи. Басет беше гениален.
— „Беше“?
— Фройдистка грешка. Може и да е още жив. Но след като парите не са основният мотив на Руджак, може и да не е.
— И аз така мисля. Но ще отидем въпреки това?
Лоугън кимна.
— Няма да позволя повече да избива хората ми и да надвисва над мен като черен облак. Ще го измъкнем.