Той седна срещу нея и свали шапката си.
— Добре, мога да си почина.
Нямаше уморен вид. Изглеждаше твърд като стомана. Ризата му бе мокра от пот като нейната, но чувстваше вълните енергия и напрежение, които излъчва. Дали напрежението бе породено от страх? Може би. Но и да се боеше, нямаше да го признае. Беше напълно непоколебим, откакто я бе повел през джунглата.
Сара погали Монти по главата.
— Доста уморителна крачка поддържаш.
— Казах ти, че бързаме. — Усмихна се саркастично. — Съжалявам, ако си разочарована. Зная, че би се радвала да ме оставиш да ти гълтам праха.
— В добра форма си — отвърна неохотно тя.
— Сигурно е от тениса в кънтри клуба.
— Може би. — В момента не можеше да си го представи в обстановката на някой клуб. Приличаше повече на мърляв разбойник, отколкото на магнат. След кратко мълчание попита: — Какво е замислил Гейлън?
— Моля?
— Каза, че щял да се погрижи за няколко неща. Какво възнамерява да прави? Или не трябва да зная?
— Подробности ли искаш? Смятах, че не се интересуваш от нищо, освен от вашето участие с Монти.
— Това засяга и нас. Ако си докарате смъртта, искам прилични шансове да се измъкна от тази джунгла. Какво ще прави Гейлън?
— Ще нападне лагера капан.
— Сам ли? — ококори се тя.
— Не, добър е, но не е супермен. Щом се приготви, ще се обади на екипа си да пристигнат с хеликоптер.
— Колко души наброяват?
— Дванадесет.
— Срещу колко от хората на Руджак?
— Информаторът ни, Санчес, каза, че са поне двадесет. Това означава осем в истинския лагер, където би трябвало да е Басет.
— А планът?
— Отрядът напада мнимия лагер и кара Руджак да си мисли, че сме попаднали в капана. Гейлън се преструва, че се измъква на косъм и продължава към главния лагер, за да се срещне с нас. Извеждаме Басет, скачаме в хеликоптера и се отправяме към къщи.
Устните й се изкривиха.
— Много просто.
— Никак не е просто. Ако Гейлън не е достатъчно убедителен, Руджак може незабавно да се запъти към базата и ще загазим много дълбоко.
— А защо изобщо да нападат мнимия лагер?
— У Руджак ще възникнат подозрения, че няма вести от Санчес или от човека си в Санто Камаро. Ако тази вечер няма нападение над лагера клопка, ще сметне, че сме по петите му, и ще загубим елемента на изненада. — Погледна кучето. — Затова Монти трябва да намери базата до здрач.
— Не мога да обещая. Какво ще правим, ако не я открием? Ами ако Руджак не се подлъже от атаката на Гейлън?
— Тогава ще се опитаме да се измъкнем от джунглата, преди да ни е проследил.
Имаше твърде много възможности за провал. Не й харесваше.
— И на мен не ми харесва. — Бе отгатнал мисълта й по изражението. — Но това е най-добрата ни възможност. — Лоугън стана. — Монти получи петнадесетте си минути. Да вървим.
Сара се изправи бавно и погледна към слънцето. Седем, може би осем часа до смрачаване.
— Готова ли си?
— Да. — Вдигна раницата си и закопча колана около кръста си, без да поглежда Лоугън.
Монти замръзна, приковал очи в колана. После скочи на крака.
— Време е да се залавяме за работа. — Извади шапката на Басет и му подаде да я подуши. — Намери!
Той се завъртя и се втурна да бяга.
— Няма ли да го загубим? — попита Лоугън.
— Не, ще се връща от време на време. Когато долови миризмата, ще му сложа повода и ще тичам с него.
— Страх те е, че ще се превъзбуди и няма да се върне ли?
— Не. — Вгледа се в посоката, в която бе поел Монти. — Боя се, че някой кучи син ще го застреля и няма да съм там да го предпазя.
Два часа по-късно животното все още не бе уловило миризмата.
— Мисля, че се въртим в кръг — заяви намръщено Лоугън.
— Възможно е. — Сара се провря през стена от палми. — Но Монти си знае работата.
— Нима? Дори не души земята.
Хвърли му раздразнен поглед през рамо.
— Души въздуха. Не е нужно винаги да държи носа си до земята. Душенето на въздуха е много по-точно в случаи като този. Вдига нос високо и го върти наляво-надясно, докато улови широкия край на конуса.
— Конуса?
— Миризмата на Басет се разнася по вятъра във вид на конус. По-тесният край на конуса е разположен около тялото му, а с увеличаване на разстоянието се разнася в обширна област. Монти ще намери широкия му край и ще се движи напред-назад, докато той се стеснява и ще го отведе до Басет. Сигурен ли си, че са в лагер и не се движат?
— Така е казал на Гейлън източникът ми. Има ли значение?