Никакъв звук освен острия писък на птиците.
Тогава опашката на Монти започна да се върти и той скочи на крака.
Изпита облекчение. Лоугън идваше. Не можеше да го види или да го помирише, но кучето можеше.
Изминаха още пет минути, преди мъжът да се появи сред листата.
— Лагерът е там. — Тръгна към раницата си, а Монти изтича при него и го поздрави с радостно скимтене. — На около миля нататък.
— Нали ти казах. Защо се забави толкова?
Той коленичи и нежно потупа кучето, после бръкна в раницата, за да извади радиостанцията.
— Да се лаская ли, че си се тревожела за мен?
— Не — отвърна хладно тя. — Монти се тревожеше. Аз просто бях любопитна. Видя ли дали Басет е там?
Лоугън прегърна кучето, после го отблъсна.
— Има една палатка с пазач пред нея. Предполагам, че Басет е вътре. Лагерът е малък — шест палатки, а числата, които Санчес ни даде, са точни.
— Натъкна ли се на някой от караулите в района?
— На един. Успях да го избегна.
— Очевидно, иначе нямаше да си тук.
— Не е толкова очевидно. Още един удар по самолюбието ми. Но ако го бях обезвредил, можеше да вдигна тревога.
— Значи сега ще се обадиш на Гейлън и ще го повикаш. Хората в лагера няма ли да чуят хеликоптера?
— Пилотът ще остави Гейлън и хората му на сечището, което подминахме на около миля на север. Ще се срещнем с тях там. После хеликоптерът ще ни вземе от лагера на Руджак, когато е чисто.
Устните й се свиха.
— Искаш да кажеш, когато всички са избити.
— Имах предвид, когато измъкнем Басет. — Погледна я право в очите. — На каквато и да е цена. — Наведе се над радиостанцията. — Можеш да ми четеш лекции по-късно. Ще имаме достатъчно време. Предполагам, поне час, докато стигнат до тук. А сега трябва да разговарям с него и да му кажа да нападне мнимия лагер.
— Шестима мъртви. Един ранен — съобщи Карл Дугън на Руджак. — Но успяхме да отблъснем атаката и да спасим хеликоптера. Мисля, че убихме и един от техните. Да тръгнем ли след другите?
Руджак огледа лагера. Две палатки горяха, а Дугън грешеше. Виждаше седем мъртви. Нападението беше безжалостно и брилянтно изпълнено.
— Не видях Лоугън? А ти?
Той поклати глава.
— Но Гейлън участваше, а той е негов наемник.
— Зная — изгледа го унищожително Руджак.
— Да ги последваме ли? — повтори въпроса си Дугън. — Не е задължително всичко да свърши тук. Дай ми шанс и ще ги хванем.
— Млъкни, размишлявам. — Гейлън, а не Лоугън. Нападението бе брутално, но дали Гейлън не бе отблъснат твърде лесно? Седем жертви, но не и опит да се завърши мисията.
— Хората ми чакат — продължи Дугън. — Не искаме да ги изпуснем.
Той не съзнаваше, че вероятно вече ги бяха изгубили. Не бяха чули хеликоптер, но Гейлън несъмнено разполагаше с такъв, щом иска да измъкне хората си живи.
И да ги транспортира до друго място.
„Ах, Лоугън, мислиш си, че си ме надхитрил“.
— Няма да ги изпуснем. — Руджак се обърна. — Зная къде отиват.
Почти се бе здрачило, когато Гейлън и хората му бяха спуснати на поляната, където Лоугън и Сара ги чакаха. Излязоха от хеликоптера като Делта Форс. Изражението на Гейлън бе мрачно и той махна на пилота да тръгва, след което се обърна към Лоугън:
— Да вървим.
Лоугън се обърна към Сара.
— Стой тук, докато не чуеш хеликоптера да се връща. Тогава ела в лагера. Няма да се обаждаме на пилота, докато не стане безопасно да се приземи.
— Колко смяташ, че ще отнеме това? — попита тя.
— Поне четиридесет и пет минути. — Сви рамене. — Може и повече. Просто не идвай, докато не чуеш хеликоптера.
— Нямам намерение да се приближавам — отвърна Сара. — Моето участие приключи. Свършихме си работата.
— Хайде, Лоугън. — Гейлън вървеше надолу по пътеката в гората, следван по петите от хората си. — Загубих един от моите при Руджак. Да приключваме с тази гадост. — Думите му бяха остри и отношението му бе различно от първата й среща с него. Това бе наемникът, а промяната бе ужасяваща.
Цялата ситуация вдъхваше ужас, мислеше си Сара, докато наблюдаваше мъжете да изчезват от погледа й. Какво правеше насред джунглата с банда наемници и Лоугън, който носеше това проклето оръжие така небрежно, като че ли е куфарче?
Монти се притисна до нея, впил очи в пътеката.
— Не, ние ще чакаме тук, Монти.
Толкова много хора още можеха да загинат, за да спасят мъж, който може и да бе вече мъртъв. Гейлън бе казал, че един от хората му е бил убит.
Лоугън можеше да умре.
„Не мисли за това! Просто си седи тук и се ослушвай за хеликоптера“.