Хвърли поглед към Басет, който в съня си се бе свил на седалката от другата страна на пътеката. Заслужаваше да се върне при жена си и детето. Не биваше изобщо да бъде въвличан в какъвто и да е проект с толкова опасен човек като Лоугън.
Какви си ги мислеше? Та тя не го бе възприемала като опасен до последните няколко дни. На пръв поглед бе влиятелен и изключително уважаван бизнесмен. Басет вероятно се бе сметнал за късметлия да се причисли към орбитата на звезда от величината на Лоугън. Е, не и Сара. Беше си свършила работата и бе приключила с него.
Монти издаде дълбок гърлен звук и тя бързо се наведе да го погали.
— Зная, че боли. Скоро ще мине. Отиваме си вкъщи.
— Мисля, че е изместена ключица — каза Дугън. — Трябва да боли адски. Най-добре да не вървиш нататък.
— Не ставай глупав. Трябва да продължа. Дай ми минута и ще съм в състояние да тръгна отново. — Руджак се облегна на дървото, затвори очи и остави вълните на болката да го облеят. В затвора се бе научил, че е по-добре да приемеш болката, отколкото да й се съпротивляваш. Още един урок, който дължеше на Лоугън. — Обади ли се на Мендес да го помолиш да прати друг хеликоптер?
— Да, каза, че ще ни чака при скалите.
Скалите. На пет мили… Все едно, че бяха петдесет в настоящото му състояние. По дяволите, защо трябваше хеликоптерът да се разбие? Всичките му планове се провалиха за миг.
— Каза ли му, че съм ранен?
Дугън избегна погледа му.
— Отвърна, че това не засягало компанията и нямало да рискува да замеси хората си в сблъсък с Гейлън. Ще се радва да ти помогне, ако стигнеш до района, който е относително безопасен.
Трябваше да го предвиди. Компанията бе единствената страст в живота на Мендес и докато Руджак поддържаше притока на дивиденти, наркобаронът щеше да продължава да излива неограничени средства в банковата му сметка. Ако Руджак стореше нещо, което да навреди на бизнеса му, щеше да бъде отстранен на мига. Мендес не биваше да се притеснява. Той щеше да направи всичко, за да не накърни приятелството им. В този свят парите са най-важната сила, а Руджак се нуждаеше от тях за мълниеносния си удар по Лоугън.
— Мога да му се обадя пак — започна Дугън. — Може да не е съзнавал…
— Напълно е съзнавал какво прави. — Което значеше, че трябва да стигне до онези скали, преди Гейлън и екипът му да се върнат. — Помогни ми.
Адска болка премина през горната част на тялото му, когато Дугън го вдигна на крака. „Ще се оправя — мислеше си той. — Приеми болката! Накарай я да работи за теб! Превърни я в омраза!“.
Познаваше омразата отлично. Петнадесет години…
— Искаш ли да се облегнеш на мен? — предложи Дугън.
— Не. — Той се заолюлява надолу по пътеката. „Продължавай да вървиш! Не обръщай внимание на болката! Мисли за Лоугън! Планирай следващия ход!“. — Веднага щом стигнем в Богота, искам да уредиш транспорт до Съединените щати.
— Трябва да те заведем на доктор, преди…
— Няма да отнеме дълго. Ако е изместена ключица, ще я върнат на мястото й. Искам да съм на път до утре. Не желая Лоугън да се чувства в безопасност.
— Значи отиваме в Силикон Вали?
Дугън се спираше на основния му интерес. Не беше лошо, това щеше да го поддържа концентриран. Но отмъщението му имаше много повече звена, отколкото можеше да прозре.
— Да, но първо трябва да проверим дали… — Спря, за да си поеме дъх, тъй като болката отново го прободе. „Съпротивлявай се! Проясни ума си!“. — Видях една жена и куче… Тя помогна на Лоугън да се качи в хеликоптера. Разбери коя е.
— Възможно най-скоро.
— Веднага. Познавам Лоугън. Може да се размекне доста от благодарност към някого. Самият аз се възползвах от тази негова слабост. — Ставаше все по-трудно да превъзмогва болката. Но не биваше да се обезкуражава само защото нещо се бе объркало.
Идвам, Лоугън. Чувстваш ли омразата ми? Скоро ще я усетиш — ще изпепели теб и всички заобикалящи те.
— Жив е — съобщи Гейлън по телефона. — Намерихме хеликоптера, но е успял да го приземи. Няма и следа от него или някой от хората му.
Лоугън изруга.
— Продължавай да търсиш.
— Продължавам, но се обзалагам, че е невредим в рая на наркотиците, някъде сред хълмовете.
— Не за дълго. Ще действа възможно най-скоро.
— Но може да си отдъхнем за малко. Какъв е планът?
— Работя по него. Но за момента трябва да изчакаме той да предприеме нещо. Накарай Маргарет да се свърже с ФБР и ATF и да им съобщи, че сме получили анонимна заплаха и искаме допълнителна защита за предприятията и изследователските ни центрове.
— Включително и Додсуърт?
Лоугън помълча.