Монти се изправи, отиде сковано до кушетката му и се пльосна пред нея. Винаги усещаше болестта и болката, което беше само още един сигнал, че Лоугън няма работа на това пътуване.
И Сара също нямаше да е на мястото си при тази мисия, ако не спреше да се тревожи за един мъж, който бе твърде упорит, за да се тревожи сам за себе си и да си почине. Седна на седалката, която Лоугън бе освободил, и я отпусна назад, докато стана почти хоризонтална.
„Спи! Не мисли за него.
Не мисли за тази задушаваща кал!“.
И без това скоро щяха да пристигнат в Тайван.
Господи, надяваше се да спре да вали.
Слънцето грееше ярко от безоблачното небе.
В Додсуърт всичко бе наред, помисли си развеселено Руджак.
— Защо пожела да дойдем тук? — попита Дугън. — Казах ти, че е прекалено добре охраняван, за да го ударим веднага.
— Просто исках да го видя. — Вгледа се в малката тухлена сграда, обградена от обвити в бръшлян каменни зидове. — Какво се върши тук според гражданите?
— Земеделски проучвания.
Руджак се изкиска.
— Лоугън винаги ще измисли лъжа, която да размекне сърцето на Америка. — Извърна се. — Предполагам, че е подсилил охраната.
— И отвътре, и отвън. Караули, наблюдателни камери, сензори и проверки на персонала.
— Успя ли да вземеш плана на сградата?
— Още не. Но няма да ми е нужен.
— На мен ми е нужен. Искам да зная всяко нейно структурно предимство и недостатък. Действай приоритетно по това.
— Охраната е твърде голяма. По-добре да удариш някой друг от центровете му.
— Ще си помисля. Но Додсуърт е такова интересно предизвикателство и явно е бижуто в короната на Лоугън. Обикновено охраната може да се заобиколи, ако добре проучиш ситуацията. — Помълча. — А ние тъкмо това ще направим. Ще я проучим и ще видим на какво ще се натъкнем.
На хоризонта се бе появил нов елемент. Сара Патрик. Беше научил доста за нея през последните два дни, включително и факта, че Лоугън е разширил охраната си над нейното ранчо извън Финикс. Какво място заемаше тя в живота му? Струваше ли си да я отстрани сега? Ами Ийв Дънкън, която бе заемала централно място в близкото му минало?
Толкова много възможности за избор. Толкова много пътища за изследване. Но разполагаше с време да намери отговорите. Диктуваше събитията. Лоугън можеше само да се защитава. Нямаше търпение да се задейства отново, но бе нужно време, за да подготви интересната постановка.
Наближава, Чен Ли. Само имай търпение.
— Видях каквото ми е нужно. — Закрачи към колата. — Да вървим. Искам да стигна във Финикс до довечера.
Седма глава
— Побързай! Качвай се в автобуса. — Лоугън стоеше на пътя с местния си агент, Сун Чанг, а дъждът шибаше лицето му. — Селото е съвсем наблизо, но Чанг казва, че пътят до там ще бъде отнесен всеки момент. Ако вече не е станало. Войниците няма да пуснат никой да влезе или да напусне района, след като шосето го няма.
— Страхотно! — Сара се покатери в автобуса. — Само това ни трябва! Ами въздушни подкрепления?
— Няма къде да се приземят. Теренът е твърде неравен. Най-доброто, което могат да направят, е да доставят помощи по въздуха. Селото е разположено терасовидно по склона на планината.
— Успели ли са да закарат медицинско оборудване?
— Да. И са опънали палатки.
— Пристигнали ли са някакви други спасителни екипи? — попита Бойд.
— Един от Токио. Дошли са миналата нощ.
— Оцелели?
Устните на Лоугън се свиха.
— До момента… са изкопали шестима.
Сара облегна глава до прозореца, взирайки се невиждащо в поройния дъжд навън. Шестима от петстотин. Мили боже!
Лоугън се отпусна на седалката до нея.
— Предполагам, че няма шанс да останеш тук, вместо да отидеш в селото?
— Не, но ти би могъл да останеш. Няма да си от помощ, след като започнем работа. Едва се движиш.
— Ще се изненадаш колко полезен може да бъде човек като мен. Досега не съм те разочаровал, нали?
— Не. — От момента, в който бе слязъл от самолета, Лоугън преливаше от енергия, проверяваше дали дресьорите на животните имат всичко необходимо, разговаряше с Чанг, който бе посрещнал самолета и бе уредил автобуса. — Но няма да си в състояние да сториш много оттук нататък, освен ако не си лекар или обучен спасител. Ще бъда… — Автобусът подскочи, занесе по пътя и хвърли кал по прозорците. — И ти няма да можеш да излезеш, ако се окаже, че кракът ти се нуждае от медицински грижи, които тукашните лекари не могат да ти осигурят.
— Удивително много неща се постигат с мобилен телефон.
— Не бъди несериозен. Не е смешно.