Провериха двете коли и избраха онази, която имаше повече бензин в резервоара. Колата на Бейл. Делфуенсо седна зад волана, а Соренсън зае мястото до нея. Ричър се разположи отзад. На сто метра по-нататък мама реагира като Трапатони, а не като Бейл. Тя пое ангажимента да се грижи за Луси и натисна бутона за портала в мига, в който я помолиха. Тримата се върнаха в колата на Бейл и потеглиха. Направиха широк обратен завой, изминаха стотина метра по циментовата алея и излязоха през портала.
Завиха наляво и поеха на север, към междущатската магистрала.
Порталът се затвори след тях.
Кола, три джиесема, един глок 19, два глока 17, плюс осемдесет и осем 9-милиметрови патрона.
Това беше добър старт.
62
Трийсетината километра по тъмния и неравен междуселски път бяха трудни за преодоляване и не позволяваха смислен разговор. Такъв се получи едва когато се качиха на магистралата и поеха на изток. Колата на Бейл беше поддържана и вървеше добре, също като колата на Соренсън и злополучната импала на Делфуенсо. Стабилно и тихо, дори и при сто и шейсет километра в час. Наистина впечатляващо, помисли си Ричър.
— С какво точно се занимава един резидент на ЦРУ? — попита Делфуенсо.
— Отговаря за определена част от чужда територия — отвърна Ричър. — Обикновено това е посолството ни в някоя чужда държава, близо до което живее. Разправя се с разни бегълци и ръководи местните агенти, които работят за нас. — Замълча за момент, после добави: — Той може да бъде и жена.
— Има ли жени резиденти на ЦРУ? — попита Делфуенсо.
— Нямам представа. Служил съм в армията.
— А там имал ли си жени началници?
— Само когато ми се е усмихвала съдбата.
— А местните агенти, които работят за нас? Що за хора са те?
— Най-обикновени. Чужди граждани, които са изнудвани, подкупвани или предават родината си по идеологически причини. Резидентът периодично се среща с най-значимите от тях.
— По какъв начин?
— Както във филмите. В някое закътано кафене, задна уличка или парк. Оставя им пакетчета в разни телефонни кабини.
— А защо се среща с тях?
— Изнудваните трябва периодично да бъдат заплашвани, подкупните се нуждаят от парите си, а дисидентите се нуждаят от ухажване и насърчаване. Самите резиденти пък трябва да събират своята информация.
— Колко често се срещат?
— Веднъж в седмицата, веднъж в месеца. Зависи от конкретния агент и неговите нужди.
— А през останалото време резидентът се представя като търговски аташе?
— Или културен аташе. А може би и нещо друго, което не предполага скъсване от работа.
— Това става на места като Русия, Близкия изток и Пакистан, така ли?
— Предполагам, че да — отвърна Ричър.
— Тогава защо такъв човек иска да убие някакъв агент на ФБР в Небраска?
— Той е владеел арабски — намеси се Соренсън. — Може би някой от ръководителите на „Уадия“ е бил негов агент в Сирия. Или все още е. Може би всичко е свързано с нещо, което е започнало в чужбина. Но на срещата в бункера не се появява никакъв сириец и резидентът на ЦРУ става подозрителен. От негова гледна точка всички освен собствените му агенти са лоши, нали така?
— С малката подробност, че ЦРУ няма право да действа на територията на Съединените щати.
— Може би става въпрос за свръхсекретна операция. Може би са се готвили да ликвидират този човек. Заради неизпълнени ангажименти или нещо друго, но ние няма как да разберем това.
— Но въпросният човек е правил разлика между Маккуин и приятелят му сириец, нали? — подхвърли Делфуенсо. — Нима е възможно да убие погрешния човек? Или аз съм пропуснала нещо от сайта на ЦРУ?
— Не са имали намерение да убиват никого — поклати глава Ричър. — Имат специални хора за „мокри поръчки“ и не биха изпратили с тази цел резидент. Освен това човекът за мокра поръчка няма да си вземе скаутския нож, а нещо по-различно. И подходът му ще бъде различен. Ние нямаше да можем дори да идентифицираме трупа. Не и чрез пръстови отпечатъци или зъбни проби.
— Добре, значи е била една съвсем нормална среща — обади се Соренсън. — Никаква драма. Резидентът на ЦРУ отива да се види с агента си.
— Но агентът му не се появява. Защо тогава той просто не си е вдигнал чуковете? Защо вади нож?
— Може би е познавал отнякъде Маккуин.
— Маккуин не го познаваше.
— Второто не е задължително. Може би онзи е знаел, че Маккуин е от ФБР, а след това изведнъж го вижда като член на терористична организация. Повечето хора на негово място ще го вземат за предател вместо за агент под прикритие.