— Значи става въпрос за случаен инцидент? Сбъркана самоличност?
— Някои неща са много по-прости, отколкото изглеждат.
— Знам — кимна Ричър.
— Но нищо дотук не обяснява защо един резидент на ЦРУ се представя като член на терористична група — възрази Делфуенсо. — Не забравяйте, че той е човекът, с когото трябва да се срещнат Кинг и Маккуин.
— Може би и той е бил под прикритие — подхвърли Соренсън.
— ЦРУ няма право да оперира в Америка.
— Живеем в модерен свят, Карън.
— Две операции под прикритие по едно и също време на едно и също място? Какви са шансовете да се случи това?
— Не много големи — отвърна Ричър. — Но едва ли е станало така. Достатъчно е двама души да проявят интерес към едно и също нещо.
— Дали за това нещо ще изпратят резидент?
— Възможно е. Тук никой не го познава, а той притежава съответните умения и владее езика. На книга спокойно може да изглежда, че е между две назначения.
— Ако убият мой агент, ще им подпаля къщата! — процеди Делфуенсо. — Но защо ЦРУ не ни се обаждат?
— Може би се обаждат — отвърна Ричър. — Но не лично на теб. В момента вероятно нещата се обсъждат в някой закътан вашингтонски кабинет. Между двама възрастни бели мъже с костюми и пури в уста.
Часовникът в главата на Ричър и километражът на таблото действаха в синхрон и показваха, че ще стигнат Канзас Сити доста преди двата часа, които си бяха поставили като цел. Пътуването щеше да отнеме час и четирийсет минути, най-много час и три четвърти. Разбира се, без да се броят неизбежните няколко километра в самия му край. Лошите едва ли се криеха на място в центъра на града. Ричър не очакваше, че ще провеждат срещите си във фоайето на някой от тамошните хотели.
— Къща в предградията — сякаш отгатна мислите му Делфуенсо. — На югоизток.
— Разстояние?
— На двайсетина километра от центъра.
— Какъв тип предградие? — попита той.
— За заможни хора. Доста оживено.
— Това е странно.
— Може би.
— Но предполагам, че е добре избрано.
Делфуенсо кимна и каза:
— „Уадия“ са по-умни, отколкото си представяме.
Париж на Средния запад се приближаваше с километър на всеки трийсет секунди.
— Какво знаеш за Питър Кинг? — обади се Соренсън.
— Откъде знаете това име? — отвърна с въпрос Делфуенсо.
— Ричър го е чул от устата на Алън Кинг.
Делфуенсо го стрелна в огледалото и кимна.
— Да, спомням си. А след това се изпусна да каже, че живее на място, обитавано от милион и половина души. Малко след като обяви, че по принцип живее в Небраска. И малко след като каза, че шофира вече три часа въпреки почти пълния резервоар и бутилките със студена вода.
— Научихме, че преди седем месеца Питър Кинг се е преместил от Денвър в Канзас Сити — добави Соренсън.
— Май знаете повече от необходимото — отбеляза Делфуенсо.
— Случайно ли е било това преместване?
— Няма случайности. Не и когато става въпрос за силите на реда, както вероятно ти е известно.
— Той ченге ли е, агент ли?
— Защо трябва да бъде едно от двете?
— Просто се опитвам да разбера фактите. Човекът е служил на страната си.
— В такъв случай трябва да те разочаровам: Питър Кинг не е нито ченге, нито агент.
— А е свързан с „Уадия“?
— Имаме такива подозрения.
— Колко тясно свързан?
— Мислим, че е техният лидер.
— Ясно.
— В тяхната организационна схема съществуват само две роли, които не можем да свържем с имена. В същото време има само две имена, които не можем да свържем с конкретни роли. Едната роля е на лидера, а едното име е Питър Кинг. Логично е да допуснем, че между тях съществува връзка.
— С брат в организацията, с когото не си говори?
— Той не говори с никого от редовите членове. Не и ако наистина е лидерът. Тези клетки не оперират по такъв начин. Лидерът разговаря само с най-доверените си помощници, които са двама, най-много трима. Надолу по веригата съществува стриктна изолация в името на сигурността.
— Шантава работа въпреки всичко — промърмори Соренсън.
Делфуенсо кимна.
— Маккуин беше опознал Алън Кинг. В отношението към брат му се усещала някаква странна зависимост. Алън е малкото братче. Нуждаел се е от обичта на брат си. Или по-скоро е бил, в минало време. Постоянно се е натягал за одобрението му. Бил е обсебен от него. Предполагам, че снощи го спомена именно заради това. Друга причина нямаше. Може би е имало нещо неизказано между тях, останало от младежките години. Питър го е държал отговорен за нещо. Грешка, предателство, позор. В отговор Алън непрекъснато е искал да се доказва. А Маккуин останал с впечатлението, че Питър е искал Алън да се докаже. Нещо като изкупление. Трудна обич, но въпреки това обич. Знаеш как е в семействата. Кръвта вода не става и други подобни глупости. Според това, което знаем за Питър, той ще бъде наистина бесен, като чуе за смъртта на Алън.