Трудно беше да се определи точно кога ще стигнат билото на възвишението, тъй като прекосяваха широки терасирани дворове. Но бледата луна позволяваше на Ричър да вижда жиците през пролуките между къщите, които се събираха при електрически стълб, оформяйки обърнато V от двете му страни. Там трябва да е билото, прецени той.
Втората къща вляво след билото.
Очевидно стигнала до същото заключение, Соренсън използва ръцете си за кратка сигнализация. Едно, две, а след това посочи пред себе си. Целта е онази къща. Ричър кимна. Прекосиха двора, в който се намираха, прескочиха ниската ограда и се озоваха в следващия парцел, който принадлежеше към къщата, съседна на целта. Затревената площ беше задръстена от най-различни предмети. Газово барбекю, градински столове, разнообразни играчки на колела — от онези, които децата теглят или карат с педали. Една от тях имаше формата на обувка за тенис. Ричър спря и огледа къщата. Три спални, не повече. Двете от тях пълни с деца. Тънки стени. От гипсокартон, облицован с ламперия. Щеше да се наложи да стрелят в обратна посока. Освен ако къщата от другата страна не се окажеше сиропиталище.
Насочиха се към последната ограда и целта се появи пред очите им.
Къщата се оказа двуетажна.
Два пъти по-тясна от околните и два пъти по-висока.
Стените ѝ бяха покрити с тъмночервена мазилка. В задната част имаше просторна кухня. От нея вероятно започваше дълъг коридор със стаи от двете страни. И вътрешно стълбище. Стаите горе може би бяха четири. Два пъти по-малки от нормалните заради разположението си.
Това не беше добре. Никак не беше добре. Ричър от опит знаеше, че двуетажните къщи са осем пъти по-трудни за щурмуване от едноетажните.
Соренсън въпросително го погледна.
Той ѝ намигна с лявото око.
Прескочиха оградата и се озоваха в двора на целта. Минимална поддръжка. Отдавна некосена изсъхнала трева, никакви цветни лехи. Без дървета, без декоративни растения. Нямаше барбекю, нямаше столове, нямаше играчки.
В замяна на това имаше врата към мазето.
Която зееше широко отворена.
Беше стандартна двойна врата за мазе, направена от пресована ламарина, метър и шейсет на метър и трийсет, вкопана в основите на къщата. До нея се стигаше по няколко полегати дървена стъпала.
В мазето не светеше. Ричър обходи къщата, която също беше тъмна с изключение на малко прозорче с матирано стъкло на първия етаж, най-вляво. Вероятно тоалетна. Може би заета. В най-лошия случай можеше да става въпрос за банда фанатици, натъпкани по четирима в стая. Единият от тях буден, на посещение в тоалетната.
Трапезария, дневна и може би четири стаи на втория етаж.
В най-лошия случай двайсет и четири души.
Върна се при Соренсън. Тя приближи два разтворени пръста към очите си, после ги събра и посочи вратата на мазето. Оттам да надникна. Ричър кимна. Тя започна да се спуска по стълбите. Бавно и внимателно, стъпвайки в края на дъските, за да не скърцат. Стигна бетонния под, надникна през отворената врата, а след това изчезна зад нея.
Ричър зачака. Четирийсет секунди. Цяла минута.
Соренсън се върна. Главата ѝ се показа през тъмния отвор в основата на стълбите, после се появи и тялото ѝ. Изглеждаше леко задъхана на лунната светлина. Но кимна. Чисто, всичко е наред. Ричър насочи показалец към нея, почука по лявата си китка, а след това докосна ухото си. Изчакай, докато ни чуеш на вратите.
Соренсън отново се скри.
Ричър се изтегли назад. Спря, когато можеше да вижда фасадата на къщата. Там чакаше Делфуенсо, вероятно скрита зад някое дърво. Залепена за него. Ричър махна и тя се появи. Мимиката ѝ беше съвсем ясна: Какво става? Придружаваше я изразителен жест с ръка. Той сви рамене: Не съм сигурен. Тя вдигна палец, после го наведе: Да или не?
Неговият палец щръкна нагоре.
Да.
Тя кимна и си пое дъх. Ръцете ѝ се протегнаха към него с дланите нагоре. Заедно с пистолета на едната от тях. Пръстите ѝ се разпериха. Десет.
Един пръст се прегъна. Девет.
После още един. Осем.
Тялото ѝ се завъртя и изчезна от погледа му. По посока на входната врата. Ричър направи същото и тръгна към задната.
Седем. Шест. Пет. Четири.
Три.
Две.
Едно.
Оказа се, че Делфуенсо брои по-бързо от него. Чукането по входната врата екна в момента, в който той вдигаше крак. Прозвуча като съприкосновение на пистолетна ръкохватка с метал. Входната врата беше от стомана. Блиндирана. Като предпазна мярка. Той се запита каква ли съпротива ще окаже задната врата.