Движенията на Маккуин сред тези километри и хора бяха маркирани с тънки алени линии. Последното му пътуване от Канзас до Небраска и Айова и обратно до Канзас представляваше леко назъбен правоъгълник. Имаше и някакви други извиващи се линии, които обаче не бяха много. Концентрацията на алени черти беше най-голяма в района на Канзас Сити. Там те се преплитаха като някакви безумни драсканици и представляваха почти плътна маса. Чертите, които се припокриваха, бяха по-ярки. На някои места приличаха на алени кръгове върху екрана.
— Можеш ли да увеличиш? — попита Ричър.
Делфуенсо направи няколко бързи движения с върха на пръстите си, наподобяващи тези на Соренсън.
Безумните драсканици изпълниха екрана и престанаха да бъдат кръгове, превръщайки се в нещо като бодлива топка. Алените линии се разделиха една от друга и избледняха.
Но две точки упорито грееха с ярка светлина. Две места, които бяха посещавани стотици пъти. Разстоянието между тях беше не повече от два сантиметра и наподобяваше светлинна река. Изминавано многократно и в двете посоки. Едната точка се намираше югозападно от другата.
— Това са точка А и точка Б — промълви Ричър. — Няма как да бъде друго.
Соренсън отново извика картата на екрана и сложи телефона си до този на Делфуенсо. Увеличи образа и започна да го мести така, че да се покаже правата като стрела граница между Канзас и Мисури, която изведнъж се изкривяваше, следвайки коритото на река Мисури.
— Точка А е тук — обяви тя. — Очевидно е тази къща. — След това започна да измества картината на североизток, работейки върху двата телефона едновременно с крайчеца на показалците си. С бавни и прецизни движения. — Точка Б се намира много близо до най-северния супермаркет на „Лейсис“.
Сто километра. През лабиринт от предградия, по тъмни второстепенни пътища.
Два часа и петдесет минути път.
Плюс вече още един.
А може би и повече.
— Да вървим — надигна се Ричър.
Колата на Бейл имаше джипиес и това им беше от полза. Соренсън продиктува адреса на най-северния супермаркет на „Лейсис“ от екрана на своя телефон, а Делфуенсо го вкара в устройството. След това включи светлините на покрива и потегли с мръсна газ. Без предпазни мерки, без опити да останат незабелязани. Не и в близост до точка А. Ситуацията около точка Б щеше да е различна, но тя каза, че ще мисли за нея, когато пристигнат.
Сателитите, които бяха проследили движенията на Маккуин, им помогнаха да напуснат града за нула време, справяйки се без проблем с лабиринтите на предградията. Едно на нула за технологиите, помисли си Ричър. Студената логика на кръговото движение сочеше, че със сигурност ще се окажат в някоя задънена улица, но после изведнъж се появи поредната комбинация ляв-десен завой, която им позволи да излязат на околовръстния път, а десет километра по-късно и да се качат на И-70 и да поемат на изток, съвсем близо до южния край на Индипендънс, Мисури. Родният град на президента Хари Труман, любимия президент на Ричър. Магистралата беше права и пуста, позволявайки скорост от над сто и шейсет километра в час. Ричър се обнадежди. С тази скорост щяха да стигнат до точка Б за около петдесет минути, не повече. Което беше добре, защото дори ако момчетата от отряда за бързо реагиране бяха вече във въздуха, до пристигането им имаше много време.
Напуснаха магистралата по някаква отбивка, която сякаш не водеше доникъде. Но Ричър вече имаше доверие на навигационната система. Следеше стрелката и сивите линии около нея. После видя шосе 65, което се извиваше на север от тях и криволичеше на изток към градче на име Маршъл. Несъмнено, име, свързано с историята. Джипиесът сечеше напряко и щеше да ги изведе на шосе 65 малко след мястото на едно от историческите сражения през Гражданската война. Ричър беше добре запознат с историята на Америка. На това място се беше водил деветчасов артилерийски дуел. Артилерията беше Царицата на битките. Артилеристите на Конфедерацията бяха нажежавали гюлетата си в огън, за да предизвикат пожари сред позициите на врага. А войниците на Съюза бяха носили униформи с червени кантове на панталоните.
Луната осветяваше плоската земя от двете страни на пътя. Разровена от животни, оградена с тел. Виждаха се порти, напоителни канали и огромни купи сено, покрити с брезент, притиснат със стари автомобилни гуми.
— Отново сме във фермерски район — отбеляза Соренсън. — Дали няма да се окаже, че се крият в някоя ферма?