После забави крачка. Това, което лежеше някъде напред, бавно започваше да се материализира. Не го видя, а по-скоро го усети. Едва ли беше малка ферма. Масата беше твърде голяма. Може би гигантски хамбар. От гофрирана ламарина или метални листове. Боядисани в черно. По-черно от нощта.
Вляво от него Делфуенсо също забави крачка. Очевидно усещаше същото. Вдясно Соренсън промени леко курса и линията на придвижването ѝ започна да се сближава с неговата. Миг по-късно същото направи и Делфуенсо. Инстинктивно. Никоя от тях не искаше да се сблъска с препятствието сама.
Ричър продължи да крачи напред. Не виждаше нищо, въпреки че имаше нормално зрение. Никога не беше носил очила. Можеше да чете на слаба светлина. При пълен мрак човешкото око бе способно да улови пламъчето на свещ от разстояние километър и половина. А може би и повече. Първоначалното адаптиране към тъмнината траеше не повече от четири секунди. Ирисът се разтваряше максимално. Но Ричър не беше в състояние да види абсолютно нищо. Сякаш беше ослепял. С една малка разлика: не виждаше нищо, но изпитваше чувството, че пред тях се издига нещо голямо. Там определено имаше нещо.
Подухна ветрец и развя крачолите му. Въздухът изведнъж стана студен. Соренсън чакаше вдясно от него. Делфуенсо се приближаваше по диагонал. Край на разделянето. Отново се превръщаха в една обща мишена. Тази тактика не беше добра. Събраха се минута по-късно. Тримата заедно, насред полето. Както в началото, на товарната рампа зад „Лейсис“.
— Много странно — прошепна Соренсън. — Там има нещо голямо.
— В каква форма? — попита Ричър. Може би нейното зрение беше по-добро от неговото.
— Не знам. Парче от нищото. Дупка във въздуха.
— И аз виждам същото — кимна Ричър. — Парче от нищото.
— Но ниско парче от нищото — добави Делфуенсо и потръпна от студения вятър. — Започни от високо. Погледни небето и постепенно снижавай. Ще видиш нещо като ръб. Там, където един вид нищо преминава в друг.
Ричър вдигна глава. Черен облак покриваше небето на северозапад. Никаква светлина. Далече на югоизток се виждаше тънка сива черта. Бледо подобие на лунна светлина. Съвсем бледо. Но горе духаше вятър, който раздвижваше по-тънките облаци. Може би сивата ивица щеше да се разшири. Или да изчезне напълно.
Отново погледна право пред себе си. Очите му бавно се спуснаха надолу, търсейки ръба на Делфуенсо. Напрягаше поглед, но все още не виждаше нищо.
— Колко ниско да гледам? — попита той.
— Малко над хоризонта.
— Изобщо не виждам хоризонта.
— Не си го измислям.
— Убеден съм, че е така. Трябва да се приближим още малко. Готови ли сте?
— Да — отвърна Делфуенсо.
Соренсън кимна. Русата ѝ коса помръдна в мрака.
Поеха напред, плътно един до друг. Десет метра. Двайсет.
Гледаха втренчено пред себе си.
Но не виждаха нищо.
Трийсет метра.
И тогава го видяха. Може би защото наистина бяха близо до него, може би вятърът раздвижи облаците и позволи на част от лунните лъчи да докоснат земята. А може би и двете заедно.
Това, което видяха, не беше ферма.
68
По-скоро приличаше на преобърнат боен кораб. С дъното нагоре, изтеглен на брега. Черен, солиден, на места странно заоблен. Трийсетина метра дълъг, още толкова широк. С височина дванайсет-тринайсет метра. По размери се доближаваше до супермаркета „Лейсис“, но беше много по-солиден. „Лейсис“ представляваше лека сглобяема конструкция, евтина до цинизъм, готова да литне във въздуха при първата по-сериозна буря. Следвайки примера на много подобни постройки.
Но това нещо насред полето приличаше на бомбоубежище. Беше с дебели бетонни стени. Ъглите бяха заоблени. Прозорци и врати липсваха. Самият покрив беше обточен с нещо като парапет, висок до кръста и изработен от стоманени тръби.
Продължиха напред. След четирийсет метра виждаха сградата много по-ясно. Ричър погледна през рамо. Вятърът продължаваше да раздърпва краищата на облаците. Луната изгря. Това не беше лошо, но не беше и добро. Той се нуждаеше от малко повече видимост, но не чак толкова. Ярката светлина означаваше проблеми.
Отново насочи вниманието си към конструкцията и постепенно започна да открива детайли. Повърхността ѝ не беше черна. Поне не цялата. По нея имаше тъмнозелени и тъмнокафяви ивици плътна поглъщаща светлината боя, нанесени някак произволно.