После настъпи тежка тишина. Бяха си казали всичко. Тримата просто се изправиха и се взряха в тъмнина.
— Готови ли сте? — попита Ричър.
— Абсолютно — каза Соренсън.
— Да — кимна Делфуенсо.
— Не забравяйте, че скоростта и посоката са най-важни. Никакви отклонения. Заемете позиция.
Раздалечиха се и поеха напред.
Всичко се развиваше по план. После Соренсън беше простреляна в главата.
69
Ричър чу всичко в обратен ред. Поради свръхзвуковата скорост на куршума, поради близостта му до Соренсън и поради разстоянието до сградата. Долови съвсем ясно шляпването на куршума, попаднал в целта. После, след частица от секундата, свистенето на полета му, продължил четиристотин метра, и накрая трясъка на пушката, която го бе изстреляла. По това време той вече беше на земята. Реагира още при първия звук и се просна по очи. Някои заключения се мернаха в съзнанието му, докато беше във въздуха. Напълно завършени, ясни като написан текст: снайперско оръжие, най-вероятно карабина М14 или неин еквивалент. Калибър .308. Без прибор за нощно виждане, защото в противен случай той щеше да е първата мишена. По правилата на човешката природа. Заключението му беше, че стрелецът е избрал Соренсън, защото изпъкваше по-ясно на лунната светлина. Бледа кожа, руса коса. Те я правеха по-забележима в сравнение с него и Делфуенсо.
Всичко това се появи в главата му инстинктивно и незабавно. Заедно с факта, че Соренсън е мъртва. Беше сигурен в това. Този звук не можеше да се сбърка. Беше го чувал и преди. Летящ със скорост 800 метра в секунда, куршумът беше пронизал главата и излязъл от другата страна. С кинетична енергия от 3500 джаула. С поразяващата сила на гюле за разрушаване на сгради.
Никакъв шанс за оцеляване.
Дори малък и далечен.
Остана на земята, без да помръдва.
Втори изстрел нямаше.
Размърда ръцете си и започна да ги маже с кал. Отгоре и отдолу. После направи същото и с лицето си.
Извърна глава.
Делфуенсо не се виждаше.
Това беше добре. Значи бе залегнала някъде наблизо, невидима за противника. Погледна в обратна посока. Нещо проблясваше в калта. Малко и светло. Ръката на Соренсън. Или лявата, или дясната. Зависи как беше паднала.
Знаеше, че няма да получи отговор, но въпреки това прошепна:
— Джулия?
Тишина.
— Делфуенсо?
Тишина.
— Делфуенсо? Карън? Там ли си?
— Ричър? — долетя дрезгав и задъхан глас. — Улучиха ли те?
— Улучиха Соренсън.
— Лошо?
— Повече от лошо.
После Ричър запълзя напред. На лакти и колене, с наведена към земята глава. Като дървеница върху чаршаф, мина му през ума. Но ако врагът го вижда, вече щеше да е мъртъв. Рискува да погледне пред себе си. Само с едно око, колкото да коригира посоката на пълзенето. Спря на една ръка разстояние от светлото петно и напипа китката на Соренсън. Беше все още топла. Хвана я с два пръста и леко стисна.
Не се нуждая от грижите ти!, беше му се сопнала тя.
Пулс нямаше. Само влажна и отпусната кожа. Пропълзя още половин метър и пръстите му се плъзнаха нагоре. По ръката, рамото и шията.
Пулс нямаше.
Шията ѝ беше хлъзгава от кръвта и мозъчната тъкан. И едновременно с това грапава от хилядите костни частици. Челюстта ѝ си беше на мястото. Носът също. И очите — някога сини, настоятелни, любопитни. Но над очите нямаше нищо. Куршумът я беше улучил в средата на челото, отнасяйки върха на главата. С косата и всичко останало. Скалпът ѝ беше отзад, увиснал на парченце кожа. И друг път се беше натъквал на подобна гледка.
Провери шията ѝ още веднъж.
Пулс нямаше.
Избърса дланта си в пръстта и започна да потупва около нея, търсейки пистолета. Нямаше го. Беше отхвръкнал от ръката ѝ. Можеше да бъде навсякъде. Черен поликарбонат, изчезнал в мрака. Отказа се да го търси. Напипа рамото ѝ и плъзна ръка надолу. С усилие повдигна отпуснатото тяло, дръпна нагоре пуловера и откачи резервните пълнители от мястото им отзад на колана. Бедрата ѝ все още бяха топли. Памучна риза, тяло под нея. Нито много твърдо, нито много меко. Легна по корем и пъхна пълнителите в джоба си. После започна да се оттегля, отново на лакти и колене. Леко странично, като огромен рак. Насочи се към позицията на Делфуенсо, която беше доста далече. Някъде между трийсет и четирийсет метра.