— Мъртва ли е? — прошепна тя.
— Да, убита на място.
Мълчание.
— По дяволите! Много я харесвах! — промълви най-сетне Делфуенсо.
— Аз също — рече Ричър.
— Голяма загуба за Бюрото. — В гласа ѝ се долавяше гняв.
— Случват се и такива гадости — каза Ричър. — Гледай напред.
— Така ли реагирате вие в армията?
— А как реагирате вие във ФБР?
Тя не отговори.
— Сега какво? — попита след продължителната пауза Делфуенсо.
— Трябва да се върнеш при колата. Като пълзиш през цялото време. Обади се в Куонтико и ги запознай със ситуацията. Не забравяй да им кажеш, че „Уайтман“ е най-подходящата за тях база. Може би трябва да се свържеш и с Омаха. Нейният пряк началник се казва Антъни Пери. Веднъж вече разговарях с него. Мисля, че нощният дежурен ѝ е приятел. Внимавай как ще му поднесеш новината. Обади се и на онзи криминолог от екипа ѝ. Най-добре да го научи лично от теб.
— Ти няма ли да дойдеш?
— Не — поклати глава Ричър. — Отивам да пипна онзи снайперист.
— Не можеш да го направиш сам.
— Но не мога и да те взема със себе си. Имаш дете.
— Не те пускам. Заповядвам ти да се оттеглиш!
— Това няма да стане.
— Остави нещата в ръцете на Куонтико.
— Маккуин не може да чака толкова дълго.
— Ще те убият. Там вътре може да има стотици от тях.
— Ти каза две дузини.
— И две дузини не са малко. Става въпрос за хладнокръвни и добре обучени главорези.
— Сега ще разберем колко са обучени. Може да са били добри в отбора на гимназията, но нека видим как ще се справят с професионалист от Висшата лига.
— Не мога да те пусна. Няма да оцелееш. По-добре да те гръмна още сега.
— Няма как да ме спреш. Аз съм цивилен.
— Което значи, че Маккуин и Соренсън не означават нищо за теб. Остави ни да се погрижим за своите.
— Бих ви оставил, но във въздуха не се чуват самолетите на отряда ви за бързо реагиране.
— Вече са близо.
— В момента са някъде над Охайо. Или над Индиана. Това не е близо.
— Какво ще спечелиш, ако те гръмнат и теб?
— Нищо. Но може и да не ме гръмнат.
— Възможен е всякакъв изход, нали?
— Така е.
— И един от тях е да загинеш.
— Да.
— Защо го правиш?
— Харесвах Соренсън. Много я харесвах. Беше честна и почтена с мен.
— В такъв случай иди на погребението ѝ. Публикувай некролог, започни да събираш пари за паметник. Не е нужно да влизаш в бой заради нея.
— Боят ми предлага по-добри възможности.
— По какъв начин?
— Дава ми шанс да оцелея в тази ужасна нощ.
— Колко добър шанс? Ако се върнеш с мен, оцеляването ти е сигурно.
— Нищо подобно — поклати глава Ричър. — Ако се върна с теб, гарантирано ще умра от срам.
С това разговорите приключиха. Край на аргументите, край на споровете. Остана само мълчанието. Тежко, напрегнато. ФБР вероятно имаше крилати фрази за подобни ситуации. Шеги за повдигане на духа. Армията със сигурност имаше. Но хуморът им беше специфичен и не се схващаше от външни хора. Затова и двамата мълчаха. Делфуенсо се взираше в лицето му. Незнайно защо. Особено сега, когато цялото беше в кал. Вероятно примесена с говежди лайна. Слава богу, че все още нямаше обоняние.
— Късмет — промълви Делфуенсо.
После му обърна гръб и започна да пълзи. На колене и лакти, леко странично, като рак. По обратния път към супермаркета „Лейсис“. Ричър гледа след нея, докато я изгуби от поглед. За всеки случай изчака още една минута. Искаше да се увери, че тя няма да се върне. Беше сигурен, че ѝ се иска. Но не се върна. Най-вероятно заради Луси. Имаш дете. Това беше единственият аргумент в целия разговор, който Делфуенсо не оспори.
Ричър изчака още една дълга минута, за да бъде напълно сигурен. После се обърна и запълзя напред в мрака.
70
В Уест Пойнт посвещаваха стотици часове на стратегията и тактиката. Ричър обръщаше внимание на тези лекции, но някак теоретично. В практиката обаче предпочиташе своите методи, които се базираха изцяло на противника. Нямаше смисъл през цялото време да мисли за себе си. Добре познаваше собствените си предимства, които не бяха малко. А също и слабостите си, които бяха повече. Важни бяха другите, техните предимства.
На първо място беше ясно, че са отлични стрелци. Или поне един от тях. Изстрел в главата от разстояние четиристотин метра, при това през нощта, не беше изключително постижение, но при всички случаи говореше за професионализъм.