Поредната стая вляво се оказа празна.
Бюра, рафтове, хартия.
Никакви хора.
Но в поредната стая вдясно откри Дон Маккуин.
Завързан за един стол. С голям оток под окото и дълбока рана на врата, от която течеше кръв. Беше облечен с черен гащеризон от груб дънков плат. Приличаше на затворник. Без колан. Без чип за проследяване от джипиеса.
Зад стола му се беше изправил мъж с пистолет в ръка.
Дулото на пистолета беше насочено в главата на Маккуин.
Човекът зад стола беше Алън Кинг.
Жив и здрав.
Възкръснал.
77
С малката разлика, че мъжът зад стола не беше Алън Кинг. Беше доста точно негово копие, но все пак копие. Малко по-възрастен, с по-стегната фигура, с два сантиметра по-висок, с два килограма по-лек. Във всичко останало бяха като две капки вода.
— Питър Кинг — рече Ричър.
— Остани на място или ще гръмна твоя човек — предупреди го Кинг.
— Той не е мой човек — отвърна Ричър.
Пистолетът в ръката на Питър Кинг беше „Берета М9“.
Малко по-добър от глока по личното мнение на Ричър. Дулото му беше потънало в трапчинката зад дясното ухо на Маккуин. Опасно място. Много опасно. Следователно първата му задача беше да отстрани беретата от там.
— Остави оръжието си на пода! — заповяда Питър Кинг.
— Иска ти се, нали? — мрачно отвърна Ричър. — Ама няма да стане.
— Ще гръмна твоя човек!
— Вече ти казах, че не е мой човек.
— Все тая. Пак ще го гръмна.
— Добре, давай — изръмжа Ричър и вдигна глока. — Аз пък ще гръмна теб. Натиснеш ли спусъка, аз натискам своя. В създалата се ситуация има само едно сигурно нещо: аз ще напусна тази стая, а ти не. Единствената въпросителна е дали Маккуин ще дойде с мен, или ще остане при теб. Разбра какво ти казвам, нали? Какъв си бил навремето? Артилерийски разузнавач?
Кинг кимна.
— Значи си бил достатъчно дълго в компанията на истински бойци и имаш понятие от краткосрочна тактика — кимна Ричър.
— Няма да предадеш този човек — отбеляза Кинг. — Положил си твърде много усилия да го откриеш.
— Естествено, че предпочитам да го отведа със себе си — каза Ричър. — Но това в никакъв случай не означава, че той може да бъде фактор в някаква сделка.
— Кой си ти?
— Обикновен човек, който обича да пътува на стоп.
— Маккуин твърди, че ти си убил брат ми.
Задача номер едно: беретата да се отмести.
— Брат ти го уби жената — поясни той. — Сервитьорката от онзи бар. Но дори и с нея той не проведе честен бой. Брат ти беше пълен нещастник. Торба с лой и нищо повече.
Кинг не каза нищо.
— Бас държа, че се е опекъл добре — добави Ричър. — С всичката тази лой няма как да е било другояче. Като агнешки котлет на барбекю.
Кинг не каза нищо.
— И от теб става добро барбекю — продължи Ричър. Не си много по-слаб от него. Това е генетично, нали? Сигурно и мама е била толкова дебела и грозна…
Реакция нямаше.
Никаква.
— Всъщност какво ти пука за брат ти? — попита Ричър. — Доколкото съм осведомен, вие изобщо не сте си говорили. Това мога да го разбера. Брат ти трябва да е бил голямо разочарование. Какво е направил? Подмокряше чаршафите като малък? Или измъчваше семейното куче?
Кинг мълчеше.
— Каква порода беше кучето? Скимтеше ли?
Беретата не помръдваше.
Безизходно положение.
— Разкажи ми — настоя Ричър. — Искам да разбера какво се е случило между вас. Искам да знам защо не си го поглеждал в продължение на двайсет години. И аз имах брат, който за съжаление вече не е жив. Вечно бяхме много заети, но използвахме всяка възможност да разговаряме. Разбирахме се добре. Беше ни приятно заедно, а при нужда винаги си помагахме. Никога не съм се срамувал от него. И той не се е срамувал от мен.
Тишина в стаята. Една бетонна стена, три от шперплат.
— Бяха повече от двайсет години — обади се Кинг.
— Какво се случи?