— Не знам дали има връзка, но току-що получих обаждане от щатската полиция на Айова — докладва той. — На деветстотин и единайсет е постъпил сигнал за стрелба във фоайето на някакъв мотел, намиращ се на около петдесет километра югоизточно от онази бензиностанция.
Дебелият мъж сновеше нервно зад гишето на рецепцията, а Ричър огледа дупката в стената. Намираше се точно над вратата на офиса, на около двайсет и пет сантиметра вляво от средата, на три-четири сантиметра под гипсовия перваз. Куршумът, изглежда, беше попаднал близо до пирон или дюбел, откъртвайки голямо парче мазилка с размерите на чинийка за чай, с дупка в средата. Дупката беше идеално кръгла и съвпадаше с дебелината на молив.
Ричър отстъпи крачка назад и застана на мястото, на което беше стоял Маккуин. Извъртя се на една страна и леко приклекна, за да се изравни с ръста му. После протегна ръка, насочи показалеца си към дупката и примижа с едното око.
Поклати глава.
По негово мнение пропускът беше сериозен. Дори да не се беше проснал на пода, куршумът пак нямаше да го улучи. Щеше да го пропусне и в случай, че се беше повдигнал на пръсти, а дори и да беше подскочил във въздуха. Би могъл да одраска само професионален баскетболист, висок минимум два и двайсет. Но със своите метър и деветдесет и три Ричър при всички случаи щеше да се размине с куршума.
Ужасно слаба стрелба на цивилен, макар че повечето цивилни в тази страна бяха маниаци на тема оръжие.
Ричър зае нормално положение и се обърна към дебелия.
— Трябва да използвам телефона ти.
31
През следващите пет минути Джулия Соренсън шофираше необезпокоявана, след което купето отново се изпълни с пронизителен телефонен звън.
— Май ще се окаже, че тази нощ имаш късмет — каза дежурният в Омаха.
— Защо?
— Онзи мъж е на телефона.
— С носовия глас?
— Същият. На живо.
— Къде е?
— Обажда се от същия телефон в Айова, от който е бил подаден сигналът за стрелбата.
— От мотела?
— Да.
— Къде са ченгетата от Айова?
— Далече. Заради блокадата.
— Ясно. Свържи ме с него.
— Сигурна ли си? Железния ще побеснее.
— Случаят е мой — отсече Соренсън. — Свържи ме веднага. По-късно ще се разправям с Железния.
Нещо прещрака и в тонколоните се появи леко ехо. Както когато се говори от малко помещение, обзаведено с твърди повърхности. Най-вероятно офис. Талашитени бюра, метални шкафове. После носовият глас изрече едно „ало“.
— Говорите със специален агент на ФБР Джулия Соренсън — представи се тя. — Как е вашето име, сър?
Ричър опря лакът на бюрото на дебелия мъж и притисна слушалката към рамото си.
— Засега няма да ви кажа името си — тихо рече той. — Първо трябва да поговорим.
— За какво? — попита жената, която се представи като Соренсън.
От Минесота е, помисли си Ричър. Вероятно от скандинавски произход, както сочи името ѝ. Делова, не обича празните приказки. Пряма и конкретна.
— Трябва да изясним в каква ситуация се намирам — каза той.
— Жива ли е още Карън Делфуенсо?
— Доколкото знам, да.
— Значи трябва да мислим за нейната ситуация.
— Аз мисля — въздъхна Ричър. — И тъкмо там е работата. Въпросът е дали ще ми пречите, или ще ми помагате.
— За какво?
— Да я открием.
— Вече не сте заедно с нея, така ли?
— Не съм. Те стреляха по мен и избягаха. Но Делфуенсо остана в колата.
— Кой сте вие?
— Няма да ви кажа.
— Не искам името ви. Искам да разбера какво е вашето участие.
— Нямам участие.
— Видели са ви да карате колата.
— Те ме помолиха.
— Значи сте техен шофьор?
— Никога преди не ги бях виждал.
— Какво означава това? Че сте попаднали на тях случайно? Минувач, пред когото спират двама непознати и го молят да шофира колата им?
— Пътувам на автостоп и те ме взеха.
— Къде?
— В Небраска.
— И ви помолиха да шофирате? Това нормално ли е?
— Не, не ми се е случвало досега.
Соренсън замълча.
— Според мен са очаквали блокадите и са търсели някакво прикритие — добави Ричър. — Предвидили са заповед за издирване на трима души и затова са решили да качат още един. На когото да поверят шофирането. Човек, който пръв ще се набие в очите на ченгетата. Счупеният ми нос беше бонус за тях. Обзалагам се, че той фигурира в деветдесет процента от описанията, които сте получили. Някакъв човек с размазана физиономия.