Малко след като преодоляха половината разстояние, стана ясно, че огънят е толкова силен заради бензина.
Краищата на оранжевите пламъци бяха светлосини и буйни. Над тях трябваше да се издига облак черен дим, но небето на юг беше все още тъмно и облакът не се виждаше. На изток вече просветляваше. Тънка бяла линия очертаваше хоризонта. За миг Ричър си помисли за Чикаго и първите автобуси на „Грейхаунд“, потеглящи от автогарата на Уест Харисън Стрийт. После ги прогони от съзнанието си. Друго време, друго място. Насочи вниманието си към шофирането на Соренсън. Кракът ѝ здраво натискаше педала на газта. Мускулите на дясното ѝ бедро се очертаваха съвсем ясно.
— Колко време си служил в армията? — попита тя.
— Тринайсет години.
— Чин?
— Уволних се като майор.
— Боли ли те носът?
— Да.
— Съжалявам.
— Трябваше да видиш другия.
— Беше ли добро ченге в армията?
— Бях достатъчно добър.
— Какво означава това?
— Мисля, че бях нещо като стария Скаурън в бейзбола. През повечето години постигах над триста. А когато се налагаше, стигах и до триста седемдесет и пет.
— Получавал ли си медали?
— Всички получавахме медали.
— Защо не живееш никъде?
— Ти имаш ли къща?
— Разбира се.
— И щастлива ли си от този факт?
— Не напълно.
— Това е отговорът на въпроса ти.
— Как ще ги открием, ако отново са сменили колата?
— Има много начини — отвърна Ричър.
Когато приближиха на два километра от пожара, огънят придоби форма — беше широк в основата, стесняващ се нагоре. От осемстотин метра Ричър забеляза странни мехури и огнени снопчета — бледосини, буйни и почти невидими. Допускаше, че резервоарът все още е цял, но вече разкривен и напукан от високата температура. През пукнатините изригваха огнени езици, причинени от вътрешното налягане. Бяха прави и силни, издигащи се на височина два-три метра. Колата в центъра на огненото кълбо се беше превърнала в яркочервен скелет, който подскачаше и се гърчеше в нажежения въздух. Ричър спусна страничното стъкло и долови далечното съскане и пукане. Извади ръката си навън и я насочи към пожара. Веднага усети топлината.
— Не се приближавай твърде много — предупреди той.
Соренсън намали.
— Мислиш ли, че резервоарът ще избухне? — попита тя.
— Вероятно не. Врящият бензин изтича през пукнатините. Няма високо налягане, а горенето е прекалено силно, за да позволи взрив. Поне засега, разбира се.
— Колко бензин им е бил останал според теб?
— В момента на възпламеняването ли? Не съм сигурен. Но преди шейсет километра беше пълен догоре.
— Какво ще правим тогава?
— Ще чакаме. Докато избухне или докато огънят затихне достатъчно, за да разберем това ли е колата им.
Соренсън спря на триста метра от пожара и отби на банкета като всеки съвестен полицай. После включи на заден и отдалечи колата чак до храсталаците. Предпазлива жена. Нямаше никаква опасност някой да ги блъсне отзад просто защото липсваше трафик. Ричър гледаше право пред себе си и чакаше. Бензинът скоро щеше да свърши. В движение тази кола беше изразходвала доста гориво, за да произведе някакви си хилави конски сили. Най-много сто, които бяха достатъчни да тласкат един седан от средна класа по равен път. Но в момента същият резервоар захранваше пожар, който гореше с интензивността на фосфорна бомба.
— Откъде са отмъкнали колата? — попита той. — На някой светофар?
— Не — поклати глава Соренсън. — От паркинга зад бара, в който работи Делфуенсо. Според мен са се опитали да я откраднат, но тя е излязла навън. Може би се е включила алармата или Делфуенсо просто си е тръгвала.
— Беше с чантата си — каза Ричър.
— Значи си е тръгвала. Отбили са да си купят ризи, а след това са хванали магистралата.
— И вода.
— Откъде знаеш?
— Пих от нея. Беше все още студена. От какво бягаха?
— Заклали са някакъв мъж.
— В бара ли?
— Не. В една изоставена помпена станция на пет километра от там. По време на някаква много странна среща.
— А как са изминали петте километра до бара? Пеша ли?
— С колата на жертвата.
— Защо не са я задържали?
— Беше яркочервена, вносна. Имаме и очевидец.
— На самото убийство?
— Малко или много, да. Със сигурност на оттеглянето им.
— Кой е очевидецът?
— Фермер, на около петдесет години.