38
Соренсън отново държеше глока с две ръце, заела правилната стойка — леко приведена напред, с разкрачени крака. Разстоянието между нея и Ричър беше по-малко от четири метра. Главата ѝ отново беше наклонена на една страна, сякаш искаше да разбере още нещо, останало скрито. Същият кичур коса падаше над същото око.
— Постави се на мое място — каза тя. — Какви алтернативи имам? Какво друго мога да направя? Изгубихме заложницата и от това следва, че правилата се променят. Играта отива на друго, по-високо ниво. Ако не започнем поне с един арест, ще ни разпънат на кръст. Разбираш това, нали?
— Извиняваш ли ми се? — попита Ричър.
— Може би. Много съжалявам, но ти знаеш как действа машината. Ако си този, за когото се представяш, нещата спират дотук.
— Аз съм този, за когото се представям — отвърна той. — А ти си една много подозрителна жена. Лесно нараняваш чувствата на другите.
— Трябва да бъда подозрителна — тръсна глава тя. — За което също съжалявам.
По лицето на Ричър пробяга усмивка.
— Принуден съм да призная, че това е един изключително цивилизован арест. Бих казал, че никога не съм срещал подобна любезност. Ако не броим пищова, разбира се. Но той не ти трябва. Къде, по дяволите, мога да избягам?
— Съжалявам, но пистолетът ми е нужен. Ти си официално заподозрян. Освен това разполагаш с ценна информация. Сигурна съм, че моят шеф би предпочел да изтрие цялата тази работа от главите на всички служители от Оперативното бюро в Омаха, но вече е късно. По тази причина той трябва да има някакъв резултат от нощната дейност, която развиваме. Или заподозрян, или свидетел. Ти си едното, а може би и другото.
— Какво ще стане, ако откажа да пътувам до Омаха?
— Тя ще почака.
— Коя?
— Жената във Вирджиния. А може би няма. Може би отдавна е забравила за теб. Но в момента това няма значение, защото не е на дневен ред.
— Не мислех за Вирджиния — поклати глава Ричър. — Права си, че проблемът е замразен. Мислех за Айова. Тук и сега. От тук тръгва следата. Имам предвид отпечатъците от онези гуми.
Отпечатъците от гуми.
Ричър се обърна и погледна калта на банкета, която беше широка почти метър. Но не успя да види това, което искаше.
— Какво си въобразяваш, по дяволите? — повиши тон Соренсън. — Във филм ли се снимаш? Ти си цивилен гражданин, това разследване не е твое. А вече не е и мое. Забрави ли, че изгубихме заложницата? Една невинна жена. Една майка, за бога! Разбираш ли за какво става въпрос? Нещата ще се поемат от голям екип специалисти. Десетки, а може би стотици. Начело най-малкото с някой заместник-директор на ФБР. Ще се намесят медиите, ще има извънредни новини. Нещата ще скочат далеч над моите пълномощия. Вероятно ще ме скрият някъде, както се крие дете-идиотче. По тази причина в Айова няма нищо за нас. Нито за теб, нито за мен. Свиквай с тази мисъл.
— Следата ще изстине още преди да пристигне екипът, за който говориш — поклати глава Ричър.
— Няма какво да направим по този въпрос.
— Напротив, има. Да престанем да губим време и да започваме отначало.
— А случайно да имаш застраховка срещу безработица?
— Нямам.
— И аз нямам. Затова не ме включвай в шантавите си схеми, ако обичаш!
— Добре. В такъв случай бих могъл да започна сам.
— Как? Ти си цивилен. Освен това си сам, не разполагаш с ресурси. Какво можеш да направиш?
— Мога да ги открия.
— Защото?
— Защото и друг път съм откривал хора.
— А след това какво?
— Мога да ги накарам да си платят за грешките.
— Око за око?
— Техните очи не ме интересуват.
— Не мога да позволя подобно нещо. Това би било престъпление. Трябва да има редовен процес. Законът е над всичко. Такава е цената на цивилизацията.
— Цивилизацията да върви по дяволите. Аз харесвах Делфуенсо. Беше симпатична жена. Смела, умна и твърда. Докрая разсъждаваше както трябва, въпреки че цяла вечер беше работила гадната си работа.
— Не оспорвам нищо от това.
— Те отвориха погрешната врата, Джулия. И затова ще си получат заслуженото.
— От теб? Как така? Кой си ти да раздаваш правосъдие?
— Някой трябва да го направи. Може би вашата служба?
Соренсън не отговори.
— Приемам мълчанието ти за „не“ — подхвърли Ричър.
Соренсън сви рамене, после неохотно кимна.
— Трябва да проведа още един разговор — каза тя.
— С кого?
— С един окръжен шериф от Небраска. Дъщерята на Делфуенсо ще се събуди всеки момент.