— Съжалявам.
— По тази причина трябва да ти сложа белезниците и да те вкарам отзад в колата.
— Няма да стане.
— Това не е игра, Ричър!
— Скоро ще завали и ще изгубим следите от гумите.
— Обърни се и сложи ръцете си зад гърба.
— Имаш ли фотоапарат?
— Какво?
— Фотоапарат — повтори Ричър. — Имаш ли?
— Защо ти е?
— Трябва да направим снимки на отпечатъците. Преди да завали.
— Обърни се! — повиши тон Соренсън.
— Дай да сключим сделка.
— Каква сделка?
— Докато ти разговаряш с окръжния шериф, аз ще взема фотоапарата и ще направя снимки на отпечатъците.
— А после?
— После ще си поговорим още малко.
— За какво?
— За моята ситуация.
— Каква е другата ми опция?
— Нямаш такава.
— Хей, аз съм тази с пистолета!
— Но няма да го използваш. И двамата го знаем. Освен това ти давам думата си, че няма да бягам. Можеш да ми се довериш. Аз също съм полагал клетва. Преди години, в армията. Много по-строга клетва от твоята.
— Трябва да те откарам с мен, разбираш ли? Това е единственият шанс на Омаха да направи нещо както трябва през тази проклета нощ!
— Можеш да кажеш, че изобщо не си ме открила.
— Съдържателят на мотела знае истината.
— Можеш да го гръмнеш.
— Бях изкушена да го направя.
— Имаме ли сделка?
— Но след това трябва да дойдеш с мен.
— Това го нямаше в сделката. И все още е така. По-късно ще решим какво да правим. Когато пак си поговорим, както вече споменах.
— Няма от какво да се тревожиш, ако казваш истината.
— Нима все още вярваш на подобни неща?
— Да, вярвам — каза Соренсън.
Ричър замълча.
— Претегли нещата — добави Соренсън. — Помисли, а след това вземи решение. Не разполагаш с кола, нямаш телефон, нямаш помощници, нямаш подкрепления, нямаш бюджет. Да не говорим за липсата на специални средства, лаборатория, компютър. И накрая — ти нямаш абсолютно никаква представа накъде са тръгнали онези типове. Имаш нужда от храна и почивка, имаш нужда от лекар за този нос. Разбира се, аз мога да те зарежа тук, просто ей така. Още сега, в момента. Сам насред нищото, под дъжда, който всеки момент ще завали. И знаеш ли какво ще стане, след като ме уволнят? Ще те преследват до дупка, като бясно куче!
— Имам ли друг вариант? — попита Ричър.
— Да се върнеш в Омаха заедно с мен. Да ни помогнеш и дори да получиш някаква информация, която да използваш както намериш за добре.
— Откъде?
— Не откъде, а от кого.
— Добре, от кого?
— От мен.
— Защо би ми я предоставила?
— Защото импровизирам. Правя всичко възможно, за да те вкарам в колата.
— Значи сега ти ми предлагаш сделка.
— При това добра — каза тя. — Би трябвало да я приемеш.
Докато Соренсън разговаряше с шерифа в Небраска, Ричър направи снимките. Апаратът беше цифров. Смътно си спомняше, че веднъж-два пъти беше снимал с мобилен телефон и това беше всичко. Иначе си беше останал в ерата на традиционните лентови фотоапарати. На практика разликата не беше кой знае каква. И в двата случая имаше обектив, копче за натискане и малко прозорче, през което да гледа. Всъщност не съвсем. Прозорче нямаше. То беше заменено от нещо като телевизионно екранче. Апаратът трябваше да се държи с протегната ръка, докато се придвижваш напред-назад. Като човек със защитно облекло и гайгеров брояч в ръка.
Той все пак успя да направи двете снимки, от които се нуждаеше, обърна се и тръгна към колата. Соренсън беше провела разговора си. Тъжен, неприятен разговор. Без смях и весели подмятания.
— Е, добре, да тръгваме — рече с въздишка тя. — Можеш да седнеш отпред.
— Първо погледни снимките — предложи той.
Заваля дъжд. На големи и тежки капки, част от които падаха отвесно, а други — тласкани косо от набиращия сила вятър. Качиха се в колата и той ѝ подаде фотоапарата. Тя знаеше как да работи с него. Премести поредицата от снимки в едната посока, после обратно.
— Защо само две?
— Толкова ми трябват.
— На едно и също нещо?
— Не е едно и също.
Дъждът забарабани по покрива на колата. Соренсън разгледа снимките. Първо едната, после другата. Бавно и внимателно. И на двете ясно личаха шарките на автомобилни гуми, отпечатали се в калта. От една и съща гума, върху една и съща ивица кал. Огледа ги два-три пъти и каза:
— Еднакви са. От колата, която е направила обратен завой, нали? Но от кои гуми? Предна и задна, лява и дясна?
— Не.
— Тогава от какво са тези отпечатъци?