— Само единият отпечатък е от колата, която е направила обратен завой.
— А другият?
— От твоята кола.
39
Соренсън отново започна да изследва снимките. Първо едната, после другата. И пак първата. Но не видя нищо повече от една и съща гума, оставила следите си в една и съща кал.
— Това може и да не означава нищо, нали? — подхвърли тя.
— Може — кимна Ричър.
— Никога досега не съм била тук.
— Вярвам ти.
— Освен това Бюрото не разполага със собствена марка гуми. Сигурна съм, че ги купуваме като всички останали. Може би от „Сиърс“. Винаги сме търсили нещо евтино, сигурно и общодостъпно. Каквото има на пазара. Тези гуми се монтират на всички големи седани, но се предлагат от пет-шест различни производители — за служебни автомобили, коли под наем и онези тежки лимузини, предпочитани от възрастните хора. Бас държа, че в момента се използват поне един милион гуми от този тип.
— Вероятно и повече — кимна Ричър.
— За какво говорим тогава?
— За нещо съвсем конкретно: знаем с абсолютна сигурност, че колата на лошите е оборудвана с гумите, които използваш и ти. Което означава, че най-вероятно става въпрос за голям седан американско производство. Все пак е някакво начало.
— И това е всичко?
— Останалото са предположения.
— Но ние имаме право на предположения.
— Нека ти предложа едно от тях: става въпрос за градска кола. Или за лекотоварна. В тези аграрни райони големите седани са рядкост. Фермерите предпочитат пикапи или автомобили четири по четири.
— В какъв смисъл градска кола?
— В смисъл, че се използва в район, където действат таксиметрови компании и автомобилни сервизи. Също така офиси, а вероятно и летища. Нека се доверим на пазарните правила, включително и на тези в локален мащаб. Сигурен съм, че тук не можеш да си купиш подобни гуми. Просто защото никой не ги държи на склад.
— Нали не ми казваш, че подозираш намеса на Бюрото в този случай?
— Не. Надявам се, че няма такава.
— Но?
— Нищо.
— Но? — повтори тя.
— Но аз съм устроен така. Виждам нещата в черно и бяло и винаги търся категорично потвърждение. Или да, или не.
— В такъв случай не. Потвърдено по неоспорим начин. С абсолютна сигурност, направо от извора. ФБР няма нищо общо, защото това е недопустима и налудничава идея.
— Добре, да тръгваме — кимна Ричър. — Кажи ми, ако искаш да те сменя. Все пак познавам пътя малко по-добре от теб.
Соренсън описа широк обратен завой и натисна газта. Профучаха покрай мотела със сто километра в час. На дневна светлина той изглеждаше доста различен. Ниско монтираните лампи вече не светеха и облицовката на фасадата изглеждаше избеляла.
— Платих две нощувки в онази стая, а прекарах там не повече от трийсет секунди — промърмори Ричър.
— Защо си платил? — погледна го Соренсън.
— Почувствах вина за дупката в стената на онзи нещастник.
— Вината не е била твоя.
— И аз останах с подобно впечатление.
— Значи не би трябвало да се чувстваш виновен. Във всеки случай не и пред него. Аз не го харесах.
— Ключът за стаята остана у мен. Може би ще му го изпратя по пощата, а може би не.
После стигнаха до първото разклонение. Соренсън закъсня със спирачките и взе левия завой със свирене на гуми и поднасяне по мокрия асфалт. За момент пусна газта, овладя колата, после отново стъпи на педала.
— Извинявай — промърмори тя.
Ричър не отговори. Даваше си сметка, че не бива да се оплаква, защото, ако той беше зад волана, сега със сигурност щяха да са някъде в средата на калната нива.
— Гумите са износени — добави Соренсън. — Усетих го още докато пътувах насам.
Ричър замълча.
— Което означава, че и техните гуми са износени — подхвърли след известно време Соренсън. — Доказват го еднаквите снимки. Тоест имаме стъпка номер две. Наясно сме какъв тип гуми използват и вече знаем, че са доста стари. Може би и колата е стара. Може би и човекът, който я кара, е стар. Има вероятност да е някой от местните старци, които обичат големите си бракми.
— Съмнявам се — поклати глава Ричър. — Според мен старците не си падат по нощни разходки, а още по-малко изгарят жени в подпалени коли. Разбираш, предполагам, че колата е била подпалена в присъствието на цялата група. Драснали са ѝ клечката и са изчакали да се уверят, че всичко ще свърши както трябва.
— Е, хубаво, значи не е бил местен старец — отстъпи Соренсън. — Бил е градски човек.
— От място, където функционират таксиметрови компании, сервизи, офиси и летище — добави Ричър. — Може би с население от над милион и половина души. Алън Кинг спомена тази цифра. Каза, че живее на едно място с още милион и половина граждани.