Гудман започна от източната страна на двулентовото шосе. Хванал кормилото с една ръка, той бавно заобиколи някаква закусвалня, която проверяваше от време на време. Другата му ръка лежеше върху ръчката за насочване на външния прожектор, монтиран на предното стъкло. С негова помощ започна да оглежда паркираните отпред коли. След известно време той продължи нататък, минавайки покрай контейнерите за боклук зад закусвалнята. Повтори процедурата около един бар и залепения за него мотел, но не откри нищо. Пред сервиза за смяна на масла на бензиностанцията в края на ивицата имаше два седана с огънати брони, но нито един от тях не беше яркочервен. А съдейки по зацапаните им стъкла, те вероятно стояха там от доста отдавна.
Гудман прекоси пътя и пое обратно по западната лента. Първият обект беше изградена от бетонни блокчета кръчма, боядисана в кремаво някъде преди двайсетина години. Без прозорци. На покрива стърчаха няколко отдушника, които приличаха на гъби. Никъде наоколо не се виждаше червена кола. След кръчмата се издигаше чистата и спретната постройка на най-популярния бар в Син Сити. Гудман описа широка осморка на паркинга и включи прожектора. И почти веднага я видя.
Яркочервена вносна кола, паркирана плътно до задната стена.
6
В желанието си да надзърне през предното стъкло Ричър се наведе леко надясно, тъй като главата на Кинг му пречеше. По този начин, погледнато технически, рамото му наруши личното пространство на Карън Делфуенсо. Тя инстинктивно се дръпна, за да запази дистанцията помежду им. Тялото ѝ се притисна във вратата. Ричър видя множество фарове на коли, движещи се в обратна посока. Далече напред се мяркаха самотните светлини на пропуснатата преди тях кола. Скоростомерът показваше сто и двайсет километра в час, а стрелката за горивото отчиташе три четвърти пълен резервоар. Индикаторът за температурата на двигателя беше в нормални стойности. Върху волана беше залепено логото на шевролет, а километражът показваше малко над шейсет хиляди изминати километра. Колата не беше нова, но не беше и стара. Моторът работеше леко и равномерно.
Ричър се облегна назад и Делфуенсо направи същото.
— Брат ми е служил в армията — обади се Кинг. — Може би го познавате, казва се Питър Кинг.
— В армията служат стотици хиляди — отбеляза Ричър.
— Прав сте, сигурно прозвуча глупаво — каза смутено Кинг.
— Случва се постоянно — успокои го Ричър. — Хората си мислят, че всички в армията се познаваме. Не знам защо. Колко души обитават града, в който живеете?
— Може би милион и половина.
— Е, познавате ли всеки един от тях?
— Аз не познавам дори съседите си.
— Ето, виждате ли? В каква част е служил брат ви?
— Беше артилерист. Взе участие в Първата война в Залива.
— Аз също.
— Значи може и да го познавате?
— Там бяхме половин милион души. Внушителна работа. Това беше най-голямата операция, която можете да си представите.
— Как беше?
— Брат ви не ви ли е разказвал?
— Ние с него не си говорим.
— Беше много горещо. Това го помня най-ясно.
— В каква част служехте?
— Бях ченге — отвърна Ричър. — Във Военната полиция, отдел „Криминални разследвания“. Бях още момче.
Кинг реагира с нещо средно между свиване на рамене и кимане, след което млъкна. Обърна се напред и напрегна поглед в мрака.
Отстрани за миг се мярна табела, на която пишеше Добре дошли в Айова.
Шериф Гудман насочи колата си към задния паркинг и включи дългите светлини. Вносната кола не беше нито тойота, нито хонда, нито хюндай или киа. Беше мазда. По-точно мазда 6, последен модел. Хечбек, но със заоблена задница, която ѝ придаваше вид на седан с четири врати. Огненочервена и празна, но все още без следи от роса. Това означаваше, че бе паркирана тук съвсем скоро.