На дисплея се появи код 402.
— Омаха — каза Ричър.
Соренсън се приведе да разчете останалите цифри.
— По дяволите! — промърмори тя. — Това е личният номер на шефа!
— Защо звъни на Гудман?
— Заради отвличането ми. В момента алармира силите на реда в Източна Небраска, а вероятно и тези в Айова.
— Не знае ли, че Гудман е мъртъв?
— Съмнявам се. Няма откъде да научи. Поне засега.
— А откъде има този номер?
— От нашата база данни. Разполагаме с много номера.
— Говорил ли е с Гудман и преди?
— Не мисля. Обаждането на шерифа бе прието от нощния дежурен. Така започна всичко.
— Как да се оправя с тази машинка?
— Да не си решил да разговаряш с него? — погледна го с разширени очи Соренсън.
— Не бива да се чувства пренебрегнат от всички. Това ще му се отрази зле.
— Но той ще те познае по гласа. Току-що разговаряхте.
— Как звучеше Гудман?
— Като старец от Небраска.
— Как да се оправя с телефона?
— Сигурен ли си, че го искаш?
— Казвай, защото всеки момент ще се включи гласовата поща.
— На предното стъкло има микрофон. Просто натисни зеленото копче.
Ричър го натисна. Озвучителната система оживя, пресъздавайки с невероятна сила и яснота всички паразитни шумове на отворената телефонна линия. После прозвуча гласът на специален агент Пери. Рязък и леко напрегнат.
— Шериф Гудман?
Ричър свали дясната си ръка от кормилото и разтегна уста с помощта на кутрето си. Сякаш беше на зъболекарски стол с усторазшитител.
— Аз съм — рече той.
— Шерифе, говори Антъни Пери, началник на Оперативното бюро на ФБР в Омаха — екнаха тонколоните. — Бюрото проявява интерес към една ситуация, която се развива на ваша територия.
— Каква ситуация, сър?
— Предполагам, че вече познавате агент Соренсън от моето бюро.
— Снощи имах това удоволствие. Изключително способна млада жена. Трябва да се гордеете, че имате такива хора на свое подчинение, сър.
Соренсън отпусна глава на облегалката и затвори очи.
— Прав сте, но сега ви се обаждам за друго отвърна Пери. — Тази сутрин получихме доклад за отвлечено дете от щатската полиция на Небраска.
— Тъжно, но факт, сър.
— Предполагам, че в резултат на въпросния доклад агент Соренсън е потеглила директно към вас.
— Много добре — отвърна Ричър. — С радост ще ѝ помогна с каквото мога.
Устата му се разкриви в опит да преглътне слюнката, която се беше събрала около кутрето.
— Добре ли сте, шерифе? — попита Пери.
— Уморен съм — отвърна Ричър. — Аз съм възрастен човек и вече второ денонощие не съм мигнал.
— Днес не сте виждали агент Соренсън, така ли?
— Все още не, но я очаквам.
— Не е толкова просто, шерифе. Подозирам, че се е отклонила от пътя си заради един заподозрян, когото трябваше да докара в централата. Предполагам, че въпросният заподозрян е успял по някакъв начин да я обезоръжи и в момента я държи като заложница.
— Разбирам какво имате предвид, сър. Ситуацията наистина е сложна. Но вие не се нуждаете от разрешението ми, за да започнете да я издирвате. Имате пълното право да се грижите за своите служители и винаги сте добре дошли тук.
— Нямам достатъчно хора — отсече Пери. — Не можем да бъдем едновременно навсякъде. По тази причина ви моля да бъдете моите очи и уши в района, разбира се, с помощта на вашите хора. Ще го направите ли?
— Какво по-точно?
— Да ме уведомите незабавно, ако видите агент Соренсън или колата ѝ. И ако е възможно, да арестувате спътника ѝ.
— Описание?
— Едър мъж със счупен нос.
— Опасен ли е?
— Изключително опасен. Не се излагайте на ненужни рискове.
— Искате да кажете първо да стрелям, а след това да задавам въпроси?
— При създалите се обстоятелства това би бил един изключително сигурен метод на работа.
— Добре, мистър Пери, разбрах. Спокойно можете да зачеркнете окръга ми от списъка на проблемните си зони. Ако този мъж се появи тук, със сигурност ще бъде неутрализиран.
— Благодаря, шерифе. Високо ценя вашата готовност за сътрудничество.
— Тук сме, за да служим, сър — отвърна Ричър, измъкна кутрето от устата си и натисна червения бутон.
Соренсън мълчеше.
— Какво? — косо я изгледа Ричър. — Мисля, че се получи добре. Сега разполагаме с целия окръг. Можем да кръстосваме из него както си пожелаем.
— Ами ако се наложи да го напуснем? Нима не разбираш, че си обявен за издирване? Този човек иска да те смаже.