Пътната настилка беше лоша, на места хлътнала, на други издута. Дългите години мраз през зимата и жега през лятото си бяха казали думата. Приемливо шосе при нормално шофиране, но опасно при висока скорост. Колата на Гудман се носеше като яхта върху океански вълни. Двигателят виеше, кормилото вибрираше в ръцете му. Доусън и Мичъл бяха на около четиристотин метра зад тях, но видимо скъсяваха разстоянието. Ричър натисна педала още по-силно. Газ до дупка. Сто и шейсет километра в час.
Много място за бягане.
Никакво за криене.
Пулър, помисли си той.
— Знаеш ли как се работи с радиостанцията?
— Мога да опитам — отвърна Соренсън.
— Разбери къде се намира Пулър с неговия радар. Предай му, че някакъв тъмносин седан се движи на север с непозволена скорост.
После продължи да натиска газта. Нямаше проблеми с управлението, защото пътят беше абсолютно прав. Колата се друсаше по неравностите. Малко оставаше да започне и да подскача. Соренсън грабна радиостанцията, прочисти гърлото си и рече:
— Сержант Пулър, къде се намирате?
— Кой пита? — чу се гласът на Пулър, почти неразбираем сред паразитните шумове в ефира.
— Говори агент Соренсън от ФБР. Къде се намирате?
— На километър и половина от границата на окръга, госпожо.
— Север или юг, изток или запад?
— На север.
— Много добре. Срещу вас се движи тъмносиня краун виктория с превишена скорост. Моля ви да я спрете и да предупредите водача за опасно поведение на пътя.
— Разбрано, госпожо.
Соренсън върна радиостанцията на мястото ѝ и попита:
— Как се спира кола, която лети със сто и шейсет километра в час? Този Пулър положително ще бъде размазан.
— Което означава, че ще имаме принос за прочистването на генетичния фонд — промърмори Ричър, без да намалява скоростта.
Доусън и Мичъл бяха на триста метра зад тях. Разстояние, което при сто и шейсет в час се преодоляваше за шест секунди. Но те още не караха с такава скорост. Ричър огледа хоризонта. Нищо. Прав път сред пусти ниви. Нито следа от Пулър.
— Твоите криминолози обадиха ли се? — попита той.
— Още не — поклати глава Соренсън. — Какво си намислил?
— Трябва ми мотив. Кой ще отвлече детето на една мъртва жена? Особено дете, което не знае нищо?
— А как една аутопсия ще отговори на подобен въпрос?
— Там е работата, че може и да не отговори — въздъхна Ричър. — Това си мисля.
Кракът му продължаваше да натиска газта до дъно, но колата отказваше да се движи по-бързо. Сто и шейсет и толкова. Подминаха някаква отбивка вляво, после друга вдясно. И двете водеха към асфалтирани, но много тесни пътища. Просто коловози насред полето.
— Там — обади се Соренсън.
Ричър видя някакво малко петно на хоризонта. Размазано и неясно, с леки оттенъци на черно, бяло и златисто на фона на кафеникавата пръст. Патрулката на Пулър, отбила на банкета. Може би на километър и половина от тях. Трийсет секунди. Повече отбивки нямаше. Далече вдясно тъмнееше малка горичка. Далече вляво се очертаваше стар паянтов хамбар, посивял от времето.
Двайсет и пет секунди.
Двайсет секунди.
— Дръж се здраво! — предупреди Ричър.
Петнайсет секунди.
Той стисна кормилото с две ръце, пусна газта и скочи на спирачката. Предницата хлътна надолу. Телата им рязко политнаха напред. Той се бореше с волана, за да удържи колата. Доусън и Мичъл изобщо не намалиха. Разстоянието до Пулър беше сто метра. Петдесет. Трийсет. Ричър рязко нави волана и насочи колата към нивата вдясно от пътя. Доусън и Мичъл се стрелнаха покрай тях. Ричър описа широк завой по замръзналата пръст и видя как Доусън и Мичъл подминават Пулър с около сто и десет километра в час. Патрулката включи сирената и сигналните светлини и се понесе след тях. Ричър изскочи на пътя и пое в обратна посока. Намали едва когато наближи едната от отбивките, които беше видял преди малко. Тази вляво, която сега му се падаше отдясно. Рязко намали скоростта и навлезе в нея. Колата заподскача по неравната настилка, която бързо свърши, заменена от два тревясали коловоза. Така изминаха двеста-триста метра. Пътят свършваше зад стария паянтов хамбар. Той изскочи от колата и хукна към далечния му край. Спря и предпазливо надникна на север.
Нищо. Доусън и Мичъл ги нямаше. Все още. Вероятно бяха на два километра от тук. Зае се да изчислява наум времето и пространството. В момента вероятно намаляват, спират и обръщат обратно. Налага им се да преодолеят Пулър, вадят служебни карти, крещят и губят време.
Казано иначе, закъсняват.
Но скоро щяха да поемат обратно на юг, с максимална скорост. Положително бяха забелязали упражненията му върху замръзналата нива и щяха да се постараят да го настигнат още преди да навлязат в града.