Три минути, прецени той.
Може би три минути и десет секунди.
Приготви се да чака.
После ги видя в рамките на прогнозата си. Колата им подскачаше по неравностите на шосето и отново фучеше със сто и шейсет. Гледката беше впечатляваща. Тежкият и солиден седан сякаш се готвеше да литне в буквалния смисъл на думата. Боята му проблясваше на светлината на воднистото слънце. Държеше осовата линия с леко приклекнала задница. Ричър изтича покрай патрулката на Гудман и надникна иззад другия край на хамбара. За награда получи гледка към задницата на краун викторията, която бързо се отдалечаваше на юг. След десет секунди се превърна в малка точица, а след още десет изчезна напълно.
Той изпусна дълбока въздишка и тръгна към колата. Седна зад волана и затръшна вратата. Остана на място с ръце на коленете.
Тишината се нарушаваше от тихото бръмчене на двигателя и пропукването на различните му компоненти, изстиващи след огромното натоварване.
— Не си чак толкова скован шофьор — обади се Соренсън.
— Благодаря — каза той.
— А сега какво?
— Ще чакаме.
— Къде?
— Тук.
Тя дръпна ципа на черната си кожена чанта, измъкна телефона на Гудман и го окачи на стойката. Той изпиука кратко, колкото да съобщи, че е започнал да се зарежда. После иззвъня.
Соренсън се приведе напред и погледна дисплея.
— Това вече са моите криминолози — обяви тя.
53
Соренсън докосна зеления бутон и Ричър отново чу телефонния сигнал през тонколоните — чист и ясен, както преди.
— Имате ли нещо за мен? — попита тя.
— Да, разполагаме с част от предварителните резултати — отвърна мъжки глас.
Уморен и леко задъхан, като на човек, който говори в движение. Вероятно бърза да излезе на въздух и слънце, след като е прекарал дълги и неприятни часове в някое мазе, облепено с бели плочки, помисли си Ричър. Диша дълбоко и премигва, а след това се прозява и разкършва тяло. Представяше си сцената съвсем ясно: двойна входна врата на учреждение, няколко стъпала, паркинг. Може би с пейки и растения отстрани. Преди години човек с неговите занимания със сигурност щеше да запали отдавна жадуваната цигара.
— Казвай — подкани го Соренсън.
— Честно ли? — попита мъжът.
— Да, както обикновено — отвърна тя.
— В такъв случай не мога да ти обещая, че изгарянето се е случило след смъртта. Възможно е да е било така, но е възможно и обратното. Открихме нараняване на нещо, което е било ребро. Ако замижа, бих казал, че е рана от куршум в гръдния кош. И това би било достатъчно. Общо погледнато, в областта на сърцето. Но не бих го заявил в съда, тъй като другата страна ще ме освирка.
Пораженията от изгарянето са прекалено големи, за да се правят заключения относно външни рани.
— А какво казва вътрешното ти чувство?
— Казва ми, че ще е най-добре да се запиша на курсове по фризьорство. Това нещо буквално ми разби нервите.
Соренсън дълго мълча, после попита:
— Друго?
— Започнах, както пише в дебелите книги — най-напред от тазовите кости. Това е единственият начин за определяне на пола в подобни случаи. Резултатите от изследването са категорични, тъй като въпросните кости са били добре защитени от дебел слой мазнини.
Ричър рязко вдигна глава. Делфуенсо не беше дебела, а доста слаба, помисли си той.
— И? — подхвърли Соренсън.
— Без всякакво съмнение трупът принадлежи на мъж.
Соренсън и криминологът навлязоха в детайлите. Нещо като кратък курс по съдебна антропология. Ричър помнеше част от термините и принципите, които се споменаваха. Навремето ги беше изучавал като част от професионалната си подготовка, а и от личен интерес. За таза трябваше да се знаят четири основни неща. Първото от тях беше, че тазовите кости приличат на криле на пеперуда. При жените те бяха по-разтворени и леко вдлъбнати, като шепи, докато мъжките бяха по-тесни, по-плоски и по-събрани и както би се изразил някой запален рибар — във формата на голяма пъстърва.
На второ място, отворът в седалищните кости при жените имаше триъгълна форма, а при мъжете бе по-голям и кръгъл. Трето, при жените ъгълът над срамната кост винаги бе по-голям от деветдесет градуса и по-заоблен, докато при мъжете бе по-остър.
И накрая проходът: пространството между седалищните кости. При жените то бе достатъчно голямо, за да мине бебешка главичка, докато при мъжете не беше така. Разликата бе голяма и видима.