Дризт не беше много сигурен в разсъжденията на лукавия гном:
— Ние и дуергарите имаме общи врагове — отбеляза Дризт, а очите му се разшириха от внезапно хрумналата му мисъл. — Да се съюзим с тях?
— Дуергарите и мрачните елфи често пътуват заедно, но сивите джуджета обикновено не се съюзяват със свиърфнеблите — напомни му Белвар, — нито пък с клюнестите изчадия!
— Ситуацията в случая е различна — възрази Дризт. — Ако дуергарите бягат от крадците на мисли, сигурно са бедни, окъсани и невъоръжени. Може би ще приветстват такъв съюз, щом е за доброто на двете групи.
— Не вярвам, че ще бъдат толкова приветливи, колкото си мислиш — отвърна Белвар със саркастична насмешка, — пък и предполагам, че този тесен тунел е по-удобен за дуергарите, отколкото за дългите остриета на един мрачен елф или за още по-дългите ръце на клюнестото изчадие. Ако се наложи, едва ли ще успеем да се защитим. А ако дуергарите внезапно свият на кръстопътя и се отправят към нас, ще трябва да се бием там, където те ще имат предимство.
— Тогава да вървим към мястото, където се съединяват тунелите — предложи Дризт — и нека научим каквото можем.
Тримата спътници скоро се озоваха в малка овална зала. Тунелът, по който се движеха дуергарите, се намираше непосредствено до техния, а трети коридор водеше началото си от края на залата. Тримата приятели навлязоха в сенките на най-отдалечения тунел, чувайки зад себе си ехото от стъпките на джуджетата.
Миг по-късно, седемте дуергари се озоваха в овалната зала. Както Дризт бе предположил, те бяха изтощени, но не и невъоръжени. Трима от тях носеха боздугани, един — кама, двама държаха мечове, а последният — два големи камъка.
Дризт избута приятелите си назад и пристъпи, за да се срещне с непознатите. Въпреки че двете раси не таяха много добри чувства една към друга, мрачните елфи и дуергарите често сключваха взаимноизгодни съюзи. Дризт предполагаше, че шансовете да сключат мирен съюз биха били по-големи, ако излезе напред сам.
Внезапната му поява, обаче, стресна изтощените сиви джуджета. Те се разтичаха като обезумели насам-натам, опитвайки се да заемат добра отбранителна позиция. Мечове и боздугани се вдигнаха в готовност, а джуджето, носещо камъните, присви ръката си за хвърляне.
— Привет, дуергарю! — каза Дризт с надеждата, че сивите джуджета разбират езика на мрачните елфи. Ръцете му спокойно се отпуснаха върху дръжките на прибраните ятагани — мрачният елф знаеше, че може да ги извади по всяко време и достатъчно бързо, ако се наложеше.
— Кой пък си ти? — попита едно от въоръжените сиви джуджета на колеблив, но все пак разбираем език.
— Търся убежище, също като вас — отвърна Дризт. — Бягам от робството на жестоките крадци на мисли.
— Значи знайш, че бързаме — изръмжа сивото джудже, — зат’ва разкарай се от пътя ни!
— Предлагам ви съюз — отвърна Дризт. — Със сигурност ще е по-добре да сме повече, когато дойдат илитидите.
— Седмина или осмина, к’ва полза има? — заинати се дуергарът. Зад него сивото джудже каменохвъргач, заплашително поклати ръка.
— Има полза, ако сме десет — спокойно отвърна Дризт.
— Имъш приятели? — попита дуергарът с определено по-мек тон. После се огледа нервно наоколо, търсейки някой в засада. — Още мрачни елфи?
— Не точно — отвърна Дризт.
— Виждъл съм го тоз! — извика друго джудже, преди елфът да е успял да им обясни. — Той избяга с онуй чудовище и с един свиърфнебъл!
— Лукав гном! — водачът на групата се изплю в краката на Дризт. — Не са приятели нито на мрачни елфи, нито на дуергари!
Дризт бе склонен да остави отклоненото предложение така и всяка група да поеме по своя път, ала дуергарите си бяха извоювали репутация на не особено мирна раса, нито пък на много интелигентна. Илитидите се приближаваха и сивите джуджета едва ли се нуждаеха от повече врагове.
Един камък полетя към главата на Дризт. Ятаганът на мрачния елф проблесна във въздуха и го отклони.
— Биврип! — долетя от тунела викът на надзирателя-свиърфнебъл.
Белвар и Трак дотичаха бързо, без въобще да са изненадани от внезапния обрат на събитията. В Академията на мрачните елфи Дризт в продължение на месеци бе изучавал същността и триковете на сивите джуджета. Тези уроци го спасиха сега — той първи бе успял да нанесе удар, да обвие седемте от дребните си противници в безвредните пламъци на червения вълшебен огън.