В същия миг трима от дуергарите изчезнаха, използвайки вродения си талант да стават невидими. Червените пламъци обаче останаха и ясно очертаха телата на изчезващите джуджета.
Втори камък полетя във въздуха и се удари в гърдите на Трак. Ако можеше, защитеното от костна броня чудовище би се изсмяло на жалката атака, но човката му не бе пригодена за това и Трак безмълвно продължи настъплението си срещу дуергарите.
Каменохвъргачът и онзи с камата побягнаха от пътя на клюнестото изчадие — не притежаваха оръжия, които биха могли да наранят бронирания гигант. Намерил достатъчно противници, Трак не ги последва и двамата дуергари се спуснаха право към Белвар.
Дребните създания смятаха, че с него ще се справят най-лесно.
Замахът на кирката рязко спря тяхното нападение. Невъоръженият дуергар се впусна напред и се опита да сграбчи ръката му, преди да е повторила удара си, само че в обратна посока. Белвар бе предвидил това и го пресрещна с ръката — чук, удряйки дуергара право в лицето. Полетяха искри, изпукаха кости и премазаната сива плът се обгори. Джуджето падна по гръб и се загърчи насам-натам, притискайки с длани обезобразеното си лице.
Дуергарът с камата вече не бе толкова ентусиазиран.
Две невидими сиви джуджета се нахвърлиха срещу Дризт. Той виждаше движенията им, очертани от червените пламъци; знаеше, че и двете създания са въоръжени с мечове, но не можеше да определи нито силата, нито замаха им, и се отдръпна назад. Изведнъж усети, че го нападат. Мрачният елф вдигна париращ ятаган и се удиви на късмета си, щом чу звънтенето на метала. Сивото джудже се появи за миг, показа на Дризт злобната си усмивка и пак изчезна.
— Колко си мислиш, че ще успееш да отклониш? — грубо попита другият невидим дуергар.
— Подозирам, че повече от теб — отвърна Дризт. Сега бе негов ред да се усмихне. Спуснатото кълбо от мрак премахна предимството на съперниците му и обхвана и тримата.
В бързината на битката, животинските инстинкти на Трак обзеха изцяло действията му. Гигантът не разбираше значението на празните червени пламъци, очертаващи третия невидим дуергар и се втурна след двамата с боздуганите.
Клюнестото изчадие дори не бе стигнало до тях, когато един боздуган се стовари върху коляното му и невидимото сиво джудже се изхили злорадо. Другите двама дуергари започнаха също да изчезват, но Трак не им обърна никакво внимание. Невидимият боздуган се стовари отново, този път върху бедрото на клюнестото изчадие.
Овладян от инстинктите на раса, която не се славеше с изяществото си, Трак нададе вой и полетя напред, погребвайки червените пламъци под масивното си туловище. После подскочи няколко пъти, докато накрая не се увери, че невидимият враг е премазан напълно.
В този момент, обаче, дъжд от удари с боздуган се посипа върху главата на клюнестото изчадие.
Дуергарът с камата не влизаше за първи път в битка. Атаките му бяха добре премерени и по този начин принуждаваше Белвар, разполагащ с по-тежки оръжия, да напада първи. Лукавите гномове и сивите джуджета изпитваха еднакво силна омраза едни към други, но Белвар не беше глупав. Кирката му служеше да държи противника си далече, а ръката — чук бе свита и готова да нанесе удар.
Двете създания се сражаваха така известно време — никой не взе връх в битката и всеки изчакваше другия да направи първата грешка. Ала когато клюнестото изчадие извика от болка и Дризт вече не се виждаше никъде, Белвар се принуди да действа. Лукавият гном залитна напред, преструвайки се, че се е препънал, замахна с чука, а кирката си остави ниско долу.
Дуергарът усети измамата, но не можеше да не се възползва от явната пролука, открила се в защитата на възрастния свиърфнебъл. Камата прелетя над кирката и се спусна право към гръкляна на Белвар.
С подобаваща скорост надзирателят отскочи назад, вдигна крак и заби ботуша си в брадичката на сивото джудже. То обаче не спря и с насочено напред острие се хвърли към падащия лукав гном.
Белвар успя да вдигне кирката си секунда преди камата да пререже гърлото му. Той отклони ръката на дуергара, ала масивното тегло на сивото джудже надделя и лицата на двамата се озоваха на сантиметри едно от друго.
— Пипнах те, а? — изкрещя дуергарът.
— На ти тогава! — изръмжа и Белвар, освободи своята ръка — чук и я заби в ребрата на дуергара. Сивото джудже удари с глава Белвар, а той, за да си отмъсти, го ухапа по носа. Двамата се търкаляха, ръмжаха, сипеха ругатни и използваха като оръжие всичко, което им попаднеше под ръка.