— Клюнестото изчадие е огромно, ще ги разубеди. Само присъствието му е достатъчно, за да избегнем битката.
— Не и срещу корбитите, мрачни елфе — възрази Белвар. — Биха нападнали всичко живо, което се изправи на пътя им, без дори да им мигне окото. Видя на какво са способни — та те не зачитат собствения си живот. Дори пантерата ти не можа да ги спре.
— Може би си прав — съгласи се Дризт, — но дори и да ни нападнат, с какви оръжия разполагат? Не биха могли да пробият твърдата костна броня на клюнестото изчадие. С какво биха могли да се предпазят от огромните нокти на Трак? Гигантският ни приятел просто ще ги помете от пътеката.
— Забравяш скалоездачите — припомни му гномът. — За секунди ще пометат пътеката заедно с Трак!
Клюнестото изчадие извърна поглед от спорещите и се загледа в скалите, сякаш по този начин можеше да върне част от истинската си същност. Прииска му се да потропа по камъка, но нуждата не беше по-силна от желанието му да размаже с нокът черепите на двамата, с които пътуваше.
— Ще се справя с корбитите, дебнещи ни отгоре — отвърна Дризт. — Ти само следвай Трак на десетина крачки.
Белвар погледна към чудовището, усети натрупаното напрежение в него и разбра, че не могат да се бавят повече. Без да се разтакава, той сви рамене и забута Трак надолу по тунела, отвеждащ до зелената светлина. Клюнестото изчадие тръгна, само и двамата приятели го последваха.
— А пантерата? — прошепна гномът, когато минаха покрай последния завой в тунела.
Дризт поклати глава и Белвар, припомнил си случилото се с Гуенивар в пещерата на птицеподобните хора, не го притесни повече.
Мрачният елф потупа лукавия гном по рамото за късмет, после изпревари Трак и първи навлезе в тихата пещера. С няколко елементарни движения Дризт започна заклинанието си за левитация и леко се понесе във въздуха. Изумен от странното място и от езерото със зелена киселина под себе си, Трак не забеляза издигналия се нагоре мрачен елф. Клюнестото изчадие стоеше на едно място и се озърташе на всички страни — използваше добрия си слух, за да разбере дали наоколо се крият неприятели.
— Движи се — прошепна зад него Белвар. — Забавянето ни може да е фатално!
Първите стъпки на Трак бяха колебливи, но после, когато се увери, че тясната пътека ще издържи тежестта му, клюнестото изчадие ускори крачка. Избра най-правия и кратък път, който можа да види, но и той криволичеше, преди да достигне тунела в другия край на пещерата.
След няколко минути, през които не се случи нищо, Белвар се осмели да попита:
— Виждаш ли нещо, мрачни елфе?
Трак беше стигнал до средата на пътя без никакви произшествия, а възрастният свиърфнебъл не можеше да сдържа все по-нарастващото си безпокойство. Не се виждаха никакви корбити, не се чуваше никакъв звук, освен тежките стъпки на Трак и лекото шумолене от износените ботуши на гнома.
Дризт се спусна на пътеката при входа на пещерата и се огледа.
— Нищо не виждам — отвърна той. Мрачният елф подозираше същото като Белвар — изглежда наоколо нямаше зли корбити.
В пещерата с киселинното езеро беше настанала пълна и много изнервяща тишина. Дризт изтича при приятелите си, после отново се издигна, за да огледа всички стени от по-добър ъгъл.
— Какво виждаш? — попита го след малко Белвар.
Дризт погледна към дребничкия свиърфнебъл и сви рамене:
— Абсолютно нищо.
— Магга каммара — измърмори гномът. Почти му се искаше отнякъде да изскочи някой зъл корбит и да ги нападне. Трак вече беше на няколко крачки от входа на тунела, но докато разговаряше с Дризт, Белвар се бе забавил и още стоеше в средата на мостчето. Когато гномът погледна отново към края на пътеката, клюнестото изчадие беше изчезнало.
— Нещо? — извика Белвар към двамата си приятели. Дризт поклати глава и продължи обиколката си във въздуха. Проучваше бавно всички стени и не можеше да повярва, че наоколо не се криеха и не ги причакваха никакви корбити.
Гномът погледна към входа на тунела.
— Трябва да сме ги прогонили — промърмори той, но въпреки думите си, знаеше, че не е така. Когато той и Дризт бяха избягали преди няколко седмици от тази пещера, бяха оставили поне няколко десетки от птицеподобните създания. Загубата на няколко от тях със сигурност нямаше да прогони останалите от безстрашния клан.
По някаква незнайна причина не бяха останали никакви корбити, които да се изпречат на пътя им.