Смъртта сложи край на полиморфната магия и клюнестото изчадие малко по малко възвърна предишната си форма. Дългите му ръце, завършващи с огромни нокти, затрепериха, извиха се и се издължиха в дългите, тънки, жълтички ръце на печ. По костната броня на главата му избуя коса, а човката се разцепи и изчезна. Огромната костна броня също се разцепи и цялото тяло на Трак се смали с толкова остър звук, че Белвар потръпна.
Мъртвото същество вече не беше клюнесто изчадие. В смъртта си Трак беше това, което винаги беше представлявал — печ. Изглеждаше малко по-висок от гнома и по-слабичък, а чертите му бяха груби и странни. Носът му беше сплескан, а очите му нямаха зеници.
— Как ли се казваш, приятелю мой? — прошепна възрастният свиърфнебъл, макар да знаеше, че никога няма да разбере. Той се наведе, пое главата на малкия печ в ръцете си и намери лека утеха в спокойствието, изписано по лицето на изтерзаното същество.
— Кой си ти? Защо си приел образа на баща ми? — попита Дризт, преди неживото създание да измине последните крачки до него.
Ръмженето на Закнафейн беше неразгадаемо, но неживият успя да отговори много по-ясно със замаха на меча си.
Дризт парира удара и отскочи назад.
— Кой си ти? — повтори въпроса си той. — Ти не си моят баща!
По лицето на неживия мрачен елф се изписа широка усмивка.
— Не — отвърна той с особен глас, идващ от много далече, от едно преддверие. — Аз съм… твоята майка!
Дризт, макар и объркан от отговора, яростно посрещна свирепата атака. Последвалият удар на мечовете и ятаганите прозвуча като един-единствен звън.
Бриса наблюдаваше всяко движение на своята майка. По челото на Малис течеше пот, а стиснатите й юмруци, макар и вече разкървавени, продължаваха да удрят по страничните облегалки на каменния трон. Матроната се бе надявала да стане точно така — финалният миг на нейния триумф да заблести ярко в съзнанието й на хиляди километри оттук. Тя чуваше всяка ужасена дума на своя син, усещаше страха му с цялото си същество. За пръв път в живота си Малис изпитваше такова удоволствие!
Изведнъж, когато Закнафейн отказа да й се подчини, матроната усети лека болка. С гърлено ръмжене тя отблъсна съзнанието на бившия си съпруг — съживеният му труп беше нейно творение!
Дочула ненадейния рев на майка си, Бриса се вгледа в нея с още по-голям интерес.
Дризт знаеше без всякакво съмнение, че създанието пред очите му не е Закнафейн До’Урден, но въпреки това не можеше да отрече, че уменията и уникалният му боен стил са същите като на първия му и единствен ментор. Баща му беше някъде там, в това тяло, и Дризт трябваше да успее да го открие, ако искаше да получи някакви отговори.
Битката бързо установи умерен ритъм, противниците нападаха, ала предпазливо — повече внимаваха да не загубят равновесие и да не полетят надолу от тесните мостчета.
В този миг в пещерата влезе Белвар. Носеше тялото на мъртвия печ.
— Убий го, Дризт! — изкрещя възрастният свиърфнебъл, но изведнъж рязко спря. Беше се уплашил от гледката, разкрила се пред очите му. — Магга… — успя само да прошепне той. Дризт и Закнафейн сякаш се преплитаха един в друг. Оръжията им се издигаха и се спускаха само за да парират всеки следващ удар. Тези двама мрачни елфи, които преди му изглеждаха толкова различни, сега бяха като един, като едно цяло. Тази мисъл разтревожи лукавия гном.
Когато намери удобен момент, Дризт погледна към Белвар и съзря мъртвия печ.
— Проклет да си! — изрева младият До’Урден и се нахвърли като обезумял срещу убиеца на Трак.
Неживото създание отблъсна с лекота дръзката и прибързана атака, издигна високо оръжията си и Дризт едва не загуби равновесие. Този подход също беше много познат на младия До’Урден — Закнафейн често го използваше по време на тренировките им в Мензоберанзан. Обикновено принуждаваше Дризт да го напада отвисоко, после рязко се хвърляше срещу него, прицелил и двата си меча в слабините му.
В първите сражения Зак често побеждаваше сина си с тази маневра — двойния удар под кръста — но при последния им сблъсък, Дризт бе открил подобаващо париране и бе обърнал битката в своя полза.
Сега младият До’Урден се чудеше дали опонентът му ще изпълни докрай този ход и как ще реагира на парирането му. Дали в това чудовище бяха останали спомените на Закнафейн?
Неживият продължи да изтласква високо ятаганите на Дризт, изведнъж направи крачка назад и се спусна напред с мечове, насочени право към слабините на младия мрачен елф.