Дризт изпълни съответното париране — „долно кръстосване“: обърна ятаганите си с върховете надолу и ги кръстоса пред краката си. Така спря мечовете на Закнафейн, после издигна крак между остриетата си и се опита да го ритне в лицето.
Ала неживият сякаш очакваше този обрат и отскочи назад, преди ботушът да го е уцелил. Дризт не се нуждаеше от повече отговори — само Закнафейн До’Урден знаеше този ход.
— Ти си Закнафейн — изкрещя мрачният елф. — Какво ти е сторила Малис?
Ръцете на неживия потрепериха, а устата му се изкриви така, сякаш се опитваше да каже нещо.
— Не! — изпищя Малис и яростно възвърна контрола си над неживото чудовище. Върховната жрица се разхождаше по тънката и опасна нишка, деляща физическите умения на Закнафейн от неговото съзнание.
— Ти си мой, нежив дух — изрева матроната, — и в името на Лот, ще изпълниш задачата си!
Дризт забеляза рязката промяна в изражението на неживия. Ръцете на Закнафейн спряха да треперят, а на лицето му отново се изписа злобната и решителна усмивка.
— Какво става, мрачни елфе? — попита Белвар, объркан от странния развой на събитията.
Младият До’Урден видя как лукавият гном остави тялото на Трак на пътеката и започна да се приближава към тях. Белвар удряше митрилните си ръце една в друга, а от тях хвърчаха искри.
— Назад! — извика му Дризт. Присъствието на непознат в битката можеше да провали плана, който беше намислил. — Това е Закнафейн, или поне малка част от онова, което беше навремето! — опита се да обясни елфът и после съвсем тихо добави: — Вярвам, че ще успея да го разбудя…
Дризт се спусна срещу баща си със серия от елементарни, преодолими удари. Не искаше да го убива, искаше само да провокира спомените му за всички ходове и маневри, които бе използвал някога. Подложи го на серия от типични тренировъчни атаки, като не спираше да говори по същия начин, по който някога бяха разговаряли. Неживото творение на матрона Малис посрещаше милото отношение на сина си с жестокост, а на приятелските му думи отговаряше с животинско ръмжене. Ако Дризт си мислеше, че ще успее да омае противника си с добродушие и чистосърдечност, много се лъжеше.
Мечовете се спускаха към младия До’Урден отдолу и отгоре, търсейки пролука в изкусната му отбрана. Ятаганите отговаряха с подобаваща бързина и прецизност, хващаха и спираха всеки описващ дъга замах, отблъскваха далеч всеки пряк удар.
Един меч успя да пробие защитата на Дризт и да го удари в ребрата. Изкусно изплетената ризница на мрачния елф успя да задържи острието, но тежестта на удара щеше да му остави лошо натъртване. Почувствал се отново застрашен, Дризт разбра, че няма да му бъде лесно да изпълни плана си.
— Ти си моят баща! — изкрещя на чудовището той. — Матрона Малис е твоят враг, не аз!
Неживото създание се изсмя зловещо и се нахвърли върху младия До’Урден. От самото начало на битката Дризт се страхуваше точно от този миг, но въпреки това не престана да си напомня, че създанието пред очите му не е неговият баща. Яростното нападателно поведение на Закнафейн без съмнение остави пролуки в защитата му и Дризт се възползва от тях. Откри ги, една по една, с ятаганите си. Едното острие прониза неживия в корема, другото се вряза дълбоко във врата му.
Закнафейн се изсмя още по-силно и продължи настъплението си.
Дризт се отбраняваше, обхванат от истинска паника, а увереността му започна да се изпарява. Неживият беше силен почти колкото него, но остриетата не можеха да го наранят. Скоро той забеляза и друго — времето не беше на негова страна. Мрачният елф не знаеше пред какво същество се е изправил, но предполагаше, че то няма да се умори скоро.
Младият До’Урден го притисна с цялата си ловкост, бързина и умение. Отчаянието го доведе до нови неподозирани висоти в боравенето с мечовете. Белвар отново се затича, за да помогне, но пак спря, смаян от гледката.
Дризт удари опонента си още няколко пъти, но той сякаш не забелязваше. Дризт засили темпото и Закнафейн направи същото. Младият До’Урден не можеше да повярва, че се бие със своя баща, но от друга страна разпознаваше добре движенията и стила му. Никое друго същество не можеше да управлява това перфектно, мускулесто тяло със същата прецизност и умение като Закнафейн.
Дризт отново отстъпи назад, за да си даде малко време и да обмисли възможностите си. Постоянно си напомняше, че този мрачен елф не е Зак, а някакво чудовищно творение на матрона Малис, създадено с една-единствена цел — да го унищожи. Младият До’Урден трябваше да е подготвен — единственият му шанс да оцелее в тази схватка бе да събори опонента си от пътеката, ала той се биеше толкова възхитително, че това изглеждаше почти невъзможно.