Ловецът вече беше на крака, заел позиция със счупените си остриета, когато към него се приближи поредният неприятел.
Безстрашният Белвар, разперил ръце, за да му покаже, че няма да се отбранява и няма да го нарани, не спираше да вика:
— Дризт! Дризт До’Урден!
Погледът на ловеца се спря върху чука и кирката на възрастния свиърфнебъл и в главата му изникнаха бледи спомени. Изведнъж той отново беше Дризт До’Урден. Ужасен и засрамен той пусна колчетата на земята, погледна разкъсаните си длани и изпадна в несвяст.
Преди да падне, Белвар успя да го хване, вдигна го на ръце, отнесе го в дома си и го положи в хамака.
Дризт спа неспокойно, пробуждан от кошмари — спомени за Подземния мрак и за онази негова тъмна страна, от която не можеше да избяга.
По-късно през нощта Белвар влезе в стаята и завари мрачният елф седнал на ръба на каменната масичка.
— Как бих могъл да ти обясня? — заговори гостът. — Как бих могъл да се извиня?
— Не е нужно да го правиш — заяви гномът.
Дризт го изгледа скептично.
— Ти не разбираш — започна той, чудейки се как да обясни на надзирателя какво бе надделяло над разума му.
— Дълги години си живял в Подземния мрак. Оцелял си там, където другите не могат — промълви Белвар.
— Наистина ли съм оцелял? — зачуди се Дризт.
Белвар леко потупа мрачния елф по рамото и седна до него на масата. Там останаха през цялата нощ. Дризт не продума нищо, гномът също не настоя да продължат разговора си. Той знаеше какво трябва да стори сега — да бъде до него и мълчаливо да го подкрепя.
Не усетиха колко време е минало така, но накрая гласът на Селдиг ги извади от унеса:
— Излез, Дризт До’Урден — викаше момчето отвън. — Излез и ни разкажи още истории от Подземния мрак.
Дризт погледна учудено към Белвар — не знаеше дали молбата на младежа не е някаква шега или гаден номер.
Усмивката на надзирателя разсея опасенията му.
— Магга каммара, мрачни елфе — засмя се той. — Няма да те оставят на спокойствие.
— Кажи им да си вървят — настоя Дризт.
— Нима ще се оставиш така? — запита възрастният гном, а гласът му вече не звучеше така мек. — Ще се предадеш?! Ти, който си оцелял в необитаемите тунели на Подземния мрак?
— Прекалено съм опасен — отчаяно обясни елфът, опитвайки се да намери подходящите думи. — Не мога да го владея… не мога да се отърва от…
— Върви при тях, мрачни елфе — заяви Белвар. — Този път те ще внимават повече.
— Но този… звяр… той ме преследва — опитваше се да му обясни Дризт.
— Може би, но не задълго — спокойно отвърна надзирателят. — Магга каммара, Дризт До’Урден! Пет седмици не са достатъчни в сравнение с годините, които си преживял в дивото. Ще имаш свободата си, ще се отървеш от този… звяр.
В тъмносивите очи на възрастния гном елфът откри загриженост и прямота.
— Само трябва да го поискаш — добави той.
— Хайде, Дризт До’Урден — завика отново Селдиг.
Този път Дризт отговори на повикването и занапред го правеше само той.
Кралят на миконидите наблюдаваше мрачния елф, кръстосващ из долчинката на мъха. Владетелят познаваше само един мрачен елф и това бе Дризт — неговият съюзник, който си бе тръгнал. Този тук не приличаше на него. Без да съзнава риска, който поема, единайсетфутовият миконид се спусна надолу, за да пресрещне непознатия.
Стиснал в ръце мечовете си, неживият Закнафейн не отстъпи назад, нито се опита да се скрие, когато Съществото, приличащо на жива гъба се приближи към него. Кралят на миконидите избълва облак спори, за да установи телепатична връзка с новодошлия.
Но неживите съществуваха в две различни измерения и съзнанията им не се поддаваха на такива опити. Тялото на Закнафейн стоеше срещу миконида, но духът беше далеч, свързан с материалната обвивка, посредством волята на матрона Малис. Зомбито прекрачи последните няколко стъпки, които го деляха от гъбичния човек.
Миконидът избълва втори облак — този път от спори, предназначени да спрат мрачния елф — но и той не подейства. Зомбито настъпваше бавно и гигантът вдигна мощните си ръце, за да го спре. Закнафейн го блокира с два светкавични удара на остриетата си и отряза крайниците на миконида. После заби мечовете в трупа му, наподобяващ пънче на гъба, и го прониза дълбоко. Кралят полетя назад и се строполи на земята.